Читать «Двойникът на нинджата (Част I)» онлайн - страница 153

Пръв се обади Моримото, директор на Отдела за промишлена политика в МИТИ.

— „Сато интернешънъл“ държи контролния пакет на „Кибер-нет“ — отбеляза той, прочисти гърлото си и огледа хората около масата: — Всички вие познавате Танцан Нанги, той никога няма да позволи интегрирането на подобен чип в системата. Дори ние да приемем вашите идеи, Леонфорте-сан, той ще бъде против…

— Нанги-сан е възрастен — поклати глава Майк. — Възрастен и болен. Неотдавнашният му инфаркт ще…

— Увериха ни, че ударът не е бил сериозен — прекъсна го Асада.

— Ние пък ще уверим всички клиенти, че КЛАЧ прави електронното подслушване невъзможно — твърдо изрече Майк, изчака малко, после добави: — Да, наистина се говори, че инфарктът на Нанги-сан е бил лек. Ами ако не е така? Ами ако се окаже, че той вече не може да работи? Бихте ли желали подобен човек начело на „Сато интернешънъл“?

— Знаете ли нещо, което ние не знаем? — засече го Асада.

Майк майсторски разигра колебание.

— Кога получи удара? — попита той. — Май беше…

— Преди шест месеца — помогна му Моримото.

— А върна ли се на работа? — невинно попита Майк.

— Не — замислено поклати глава Асада. — Не се появи дори на официалната промоция на „Кибер-нет“…

Усетил промяната, Моримото побърза да се възползва от шанса си:

— Ако не е добре, Нанги-сан не бива да ръководи такова влиятелно „кейретцу“ като „Сато интернешънъл“ — твърдо рече той.

Около масата закимаха одобрително. Всеки от присъстващите знаеше отношението на Моримото към Танцан Нанги. Той навсякъде твърдеше, че президентът на „Сато“ разполага с прекалено много власт, но подобно твърдение вероятно се дължеше на завистта, тъй като, преди да се заеме с частен бизнес, Нанги е бил високопоставен служител на МИТИ. Там също беше оставил следа, но беше далеч по-известен в деловите среди като президент на „Сато“.

— Стигаме до същността на въпроса — отбеляза Майк. — Контролът върху „Сато интернешънъл“ — компанията-майка. До този момент тя беше частна, дори високопоставени хора като нас нямаха шанс да участват в управлението й. — Очите му тържествуващо проблеснаха. — Но „Кибер-нет“ и „Денва партнърс“ промениха състоянието на нещата! Финансовото състояние на „Сато“ е толкова тежко, че те се принудиха да търсят външна помощ за реализация на системата.

— Но ние държим по-малката част от акциите — обади се Асада. — Контролният пакет е в ръцете на „Сато“.

— Това е така — кимна Майк. — Но само при определени условия. Според клаузите на нашия договор „Сато“ трябва да изплати безлихвения кредит на „Денва“ в рамките на 90 дни. Не го ли стори, ние получаваме правото да поемем контролния пакет. Аз ще имам грижата този кредит да не бъде изплатен навреме. Това мога да ви го гарантирам. В замяна искам от вас да бъда избран за президент на „Денва партнърс“. В качеството си на такъв автоматически ще вляза в Борда на директорите на „Сато“, при това още на следващия ден след просрочване на кредита. Повече не ми трябва. За кратко време ще установя контрол както над „Сато“, така и над „Кибер-нет“. Като член на Борда ще бъда в състояние да обработя всеки един от останалите членове поотделно, ще осигуря мнозинство за отстраняването на Нанги от президентския пост и ще заема мястото му.