Читать «Двойникът на нинджата (Част I)» онлайн - страница 136

Тялото на възрастния мъж се отпусна в ръцете му. Конвулсиите стихнаха, очите му бавно се отвориха.

— Как се чувстваш, Оками-сан?

— Уморен — направи опит да се усмихне Оками. — Вече не съм млад…

— Да, навършил си деветдесет — кимна Никълъс.

— Кой ти каза? — любопитно го погледна Оками и облиза пресъхналите си устни. — Вероятно Челесте, нали? Но дори и тя няма представа за годините ми.

Никълъс понечи да го повдигне, но възрастният мъж простена и отпусна глава на земята.

— Какво ми направи? — с мъка произнесе той. — Такова количество ендорфини не е влизало в организма ми откакто бях на седемдесет!

— Получи силни конвулсии — осведоми го Никълъс.

— Нищо не си спомням…

Никълъс замълча, предоставяйки възможност на възрастния мъж да изпълни упражнението „прана“, което допълнително пречистваше тялото му.

Клепачите на Оками най-сетне потрепнаха, очите му се заковаха в лицето на Никълъс.

Мисля, че няма да мога да ти помогна, приятелю — промълви той. — Макар че страшно много ми се искаше…

Не мога да повярвам на ушите си, смаяно помисли Никълъс, а на глас каза:

— Но ти притежаваш „корьоку“, в теб е последната ми надежда!

— Да се молим на боговете, в които вярваме! — въздъхна Оками, хвана се за ръката му и с пъшкане се изправи на крака. — Защото ако наистина е така, ти си обречен! Знаеш ли, Кшира е постоянно в теб, но ти нямаш пряк достъп до нея. Аз също не мога да я доближа… Опитах се, но за малко не загинах… Същото се е случило и с Таши Шидаре… От всичко това трябва да заключим, че „корьоку“ — Великата сила на просветлението, в твоя случай е безсилна…

Никълъс с мъка преодоля паническия си световъртеж.

— Но какво да правя, Оками-сан? — отчаяно прошепна той. — Не мога вече да търпя Кшира в душата си. Напоследък усещам, че силата й нараства… Прилича на тъмна сянка, която заплашва да ме погълне…

— Разбирам те и ти съчувствам, приятелю. Но към Кшира трябва да се подходи по строго определен начин. Иначе ще заприличаш на сапьор, който иска да обезвреди мощна мина, без да е запознат с принципното й действие… — Оками поклати глава. — Жалко, че Канзацу е мъртъв… Само той би могъл да ти помогне… — На лицето му се изписа отвращение. — Господи, какъв човек! Сигурно много те е мразел, за да действа по такъв начин! Хайде да се махаме оттук! — добави той и сковано тръгна напред. — Не мога да понасям повече психическото ехо на това проклето място!

Насочиха се към оживлението на Западен Шинбаши, Оками хвърли загрижен поглед към посивялото лице на Никълъс.

— Аз съм твърде стар и уморен, за да ти помогна, Линеър-сан — промълви той. — Но ти не трябва да губиш надежда. Сигурен съм, че твоят проблем ще намери разрешението си. На този свят има човек, който ще ти помогне да избягаш от стоманената клетка на психическия затвор! Има, повярвай ми!

Шеста глава

Ню Йорк | Токио

— Всичко наред ли е?