Читать «Двойникът на нинджата (Част I)» онлайн - страница 13

Ерик Лустбадер

— Линеър-сан — появи се лицето на Нанги, невероятно ясно очертано от съвършената комбинация на течни кристали. Този образ беше най-привлекателната черта на бъдещата комуникационна мрежа, макар да предполагаше силен интерес от съответните агенти на промишления шпионаж.

Откриването на първата система „Кибер-нет“ предизвика истинска буря сред конкурентите на „Сато интернешънъл“ на международните пазари. Защото в ерата на информацията всеки, който притежава дигитална видеосистема с подобни качества, ще спечели милиарди долари от нея, ще привлече клиента от всички части на света.

— Нанги-сан, къде си? Коктейлът всеки момент ще започне!

— Зная — махна с ръка Нанги, после въздъхна. Къде ли се намира, зачуди се Никълъс. Екранът беше прекалено малък, за да даде отговор на този въпрос. Единственото ясно нещо бе, че приятелят му не е в дома си. — Имах някакви дяволски видения…

— Добре ли си? — изтръпна Никълъс. — Повика ли лекар?

— Нямам нужда от лекар, успокой се — отвърна Нанги и очите му за миг се отместиха от екрана. Дали има някой до него? — Тук наистина се грижат добре за мен…

— Къде се намираш, Нанги-сан? Гостите вече са тук!

— Разбирам твоята загриженост въздъхна отново Нанги, после пред него беше поставена малка чашка чай. — Но не мога да бъда на две места едновременно, което означава, че коктейлът ще мине без мен…

Защо не казва къде е, тревожно се запита Никълъс.

— Искаш ли да отложим всичко? — попита на глас той.

— В никакъв случай! Представянето трябва да стане тази вечер! — в очите на Нанги за миг се появи познатият твърд блясък. — Прекалено силно зависим от успеха на това начинание. Всяко отлагане ще доведе до слухове в бранша и ще намали доверието в новата ни комуникационна система. Не, не! Разчитам на теб и Тьорин за успешното представяне. Той ще ти помогне в случай на нужда. Нали е новата ми дясна ръка?

Нанги се готвеше да го изключи и Никълъс забързано каза:

— Поне ме изслушай, Нанги-сан! — Хрумна му нещо, но не беше сигурен дали Нанги ще се включи в играта. — Може би има начин да използваме отсъствието ти за наша изгода…

Това моментално привлече вниманието на Нанги.

— Продължавай — вдигна ръка той.

— Предлагам да демонстрираме качествата на „Кибер-нет“ като осъществим връзка с теб направо от коктейла.

— Не.

— Но защо, Нанги-сан? Това би било великолепна демонстрация. Стоиш там, където си, а образът ти се изписва на специалния екран, който сме монтирали в залата…

Казах не и толкоз! — отсече Нанги и миг по-късно лицето му се стопи от дигиталния екран.