Читать «Двойникът на нинджата (Част I)» онлайн - страница 127
Ерик Лустбадер
— Но ти какво общо имаш с всичко това?
— Наложи се да изчезна от Вашингтон, преди разследването да стигне и до мен…
— Как така? — подозрително я изгледа той. — Какво общо имаш ти със секретните разработки?
И тук, както при повечето неща в живота, всичко опираше до размяна. Веспър принуди Гадняра да бъде подозрителен и ядосан, но в замяна получи една мъничка частица от мозайката, която искаше да подреди — стана й ясно, че той действително е свързан с дейността на баща си в ДАРПА.
— Нищо общо — кимна с въздишка тя. — Ако не се брои фактът, че поддържах тесни контакти с баща ти…
— В коя област?
— Наркотиците.
Чезаре беше толкова объркан, че млъкна. После изведнъж се разсмя. Толкова бурно и продължително, че от очите му изскочиха сълзи.
— Ти? — заби показалец в гърдите й той. — Една красива и интелигентна мадама се забърква в гадния свят на трафикантите? Не, момичето ми!… Сигурно се шегуваш!
— Не се шегувам.
Отрезвяването му настъпи светкавично.
— Не се опитвай да ме баламосваш, момиче! — изръмжа той. — Защото жива ще те одера! — гласът му беше студен и заплашителен.
— Не те баламосвам — поклати глава Веспър. — На книга се водех административен помощник на баща ти. Но на практика координирах всички операции с наркотици, при това директно от щаба на „Огледалото“…
— А защо никога не съм чувал за теб?
— Защото се занимавах главно с операциите в Азия, а и Джони умееше да пази тайна…
— Тук си права — кимна той, вече малко по-спокоен. — Старият мръсник споделяше само толкова, колкото беше необходимо… Не се доверяваше на никого, дори на децата си. Господи, какви ги дрънкам?
Той седна на носа и се извърна с лице към нея:
— Пазеше те на сянка, защото те чукаше, а?
Веспър се поколеба по кой път да тръгне. Усещаше, че ако каже „да“, Чезаре ще побеснее от ревност. Въпросът беше дали това й е необходимо.
— Искаше му се, разбира се — отвърна по интуиция тя. — Бих казала, че не престана да се опитва…
Чезаре я гледаше като омагьосан. За пръв път срещаше толкова хладна и затворена в някои отношения жена, от това възбудата му още повече нарастваше. С учудване установи, че харесва начина, по който му се противопоставя, харесва го дори повече от начина, по който се любеше с него. По характер беше човек, който иска да има всичко от живота. И може би затова Веспър му се струваше истински Божи дар… Всичко у нея беше по-голямо от живота — страст, хумор, гняв, ум… Повечето мъже биха се стреснали от това, събрано на куп в една жена. Но той изпитваше единствено възторг… Цял живот беше третирал жените като същества от второ качество, предназначени да запълват миговете на скука. Но сега беше срещнал сродна душа, която, чрез животинската сила на примитивния си характер, беше успяла да изкачи онова стъпало на живота, върху което Чезаре винаги е бил сам.
