Читать «Двойникът на нинджата (Част I)» онлайн - страница 123

— Трябваше веднага да дойдете при мен — поклати глава Никълъс. — Щях да ви помогна и сега нямаше да лежите тук, натъпкан с отрова от хората, които са ви наели…

Изтощен до крайност, Ватанабе затвори очи. Ръцете му силно трепереха, сестрата не отделяше разтревожен поглед от екрана на монитора.

— Наистина трябваше — едва чуто прошепна болният. — Всички в „Сато“ говорят за доброто ви отношение и изключителната прозорливост… Но за съжаление вие не бяхте тук…

Седнали в малко кафене до болницата, Никълъс и Танака Гин мълчаливо наблюдаваха уличното стълпотворение зад прозореца. По тротоарите се блъскаха хиляди хора, бързащи към дома за обичайната вечеря пред телевизора, всяка педя от асфалта беше заета от автомобили, притиснати плътно един до друг.

— Добре ли сте? — попита Танака Гин. — Изглеждате почти като Ватанабе…

— Нищо ми няма — отвърна Никълъс и отпи глътка кафе.

— На мен пък ми има — въздъхна Танака Гин и уморено разтърка очи. — Малко преди да се видим в болницата ми съобщиха, че адвокатите на Тетцуо Акинага са успели да го измъкнат.

— Какво? — стреснато го изгледа Никълъс. Не можеше да повярва, че могъщият оябун на Якудза и смъртен враг на Микио Оками отново ще се окаже на свобода. — Нали го чакаше процес? Възможно ли е да свалят всички обвинения срещу него?

— Адвокатите му твърдят, че в обвинителния акт има съществени пропуски и май ще излязат прави — поклати глава Танака Гин. — Подготвен е не според личните ми указания… Вече ви казах, че имам сигнали за корупция в прокуратурата, това е първото им пряко потвърждение…

— Ще направя някои проучвания, които вие няма как да направите.

— Благодаря, Линеър-сан — поклони се прокурорът. — Ще ви бъда много задължен.

Поръчаха още кафе, очите им отново се насочиха към уличния трафик и дъжда. Под светлината на неоновите реклами мокрите тротоари изглеждаха като лакирани.

— Много ми се иска да поприказвам с тоя Нгуен Вай Трък — промърмори Танака Гин. — Но по всичко личи, че е пропаднал вдън земя… Нито в компанията, нито в семейството му са го виждали и чували след приема за промоцията на „Кибер-нет“, граничните власти нямат информация да е напуснал страната… Къде, по дяволите, се е скрил?

Никълъс мълчаливо гледаше оживеното движение зад прозореца.

— За Къртц бяхте прав — въздъхна най-сетне той. — Компанията „Стърнголд асошиейтс“ е в списъка на партньорите ни в проекта „Кибер-нет“, известни под общото наименование „Денва партнърс“.

— Но за какво му е да краде данните на проект, който сам е финансирал?

— Интересен въпрос — отвърна Никълъс. — Който несъмнено ще постави мотивите за убийството му в съвсем различна светлина…

— Как?

— Къртц е бил изключително предпазлив и затворен бизнесмен, всичките му компании са частни, без акции на световните борси. Според редица репортажи в „Таим“, „Щерн“ и „Форбс“ той упорито е отказвал да пусне акции на пазара, въпреки убеждението на неговите юристи и икономисти, че би направил страхотен удар там. Той е бил самотен стрелец, но истински гений в бизнеса. Няма брокер на този свят, който да не дава мило и драго за малко акции от неговата империя…