Читать «Двойникът на нинджата (Част I)» онлайн - страница 120

Какво беше казала Бърнис? Корумпира ни не силата, а злоупотребата с нея… Наистина излезе така. Тя беше злоупотребила със своята сила, резултатът бе страдание и смърт…

Всички мислят, че Фейт е мъртва. Включително тоя тип Пол Киарамонте, който я държи в ръцете си. Но истината е друга. Фейт просто промени самоличността си. Днес се нарича Рената Лоти и е една от най-влиятелните политически фигури във Вашингтон. Маргарет я виждаше рядко, отношенията им бяха объркани и напрегнати. Беше на девет години, когато баща й се ожени за Фейт — една възраст, която не й позволяваше да забрави истинската си майка, а още по-малко — да разбере трудностите, които изпитва Фейт в новото и враждебно настроено семейство.

Маргарет никога не повярва на слуховете, че Фейт е убила първия си съпруг преднамерено и хладнокръвно, с търпението на истински Макиавели. Но това може би беше обикновена защитна реакция. Кое дете би искало да признае, че живее под един покрив с убийца?

Душата ти се дави от сълзи, беше казала Бърнис, отново демонстрирайки необичайната си прозорливост. Сега в душата й се надигна вой на отчаяние. В следващия миг си даде сметка, че този вой се комбинира с това, което чуват ушите й, тялото й неволно подскочи.

Нощната тишина се разкъса от воя на полицейски сирени.

— Здрасти, време е да си тръгваме — промърмори Пол Киарамонте, перифразирайки една известна фраза на комика Гручо Маркс. Смушка двете жени с дулото на револвера си и ги подкара към запуснатия паркинг на някогашния хотел. Водата в залива излъчваше фосфоресцентно сияние. По-добре да не мисля за вероятния му произход, въздъхна в себе си Маргарет.

В дъното, съвсем близо до запустялата сграда, клечеше яркочервен тъндърбърд с подвижен покрив. Пол накара Маргарет да върже китките и глезените на Франси грабна лекото й тяло и го натика на тясната задна седалка. После сръчно повтори операцията и със самата Маргарет.

— Няма нужда — опита се да го разубеди тя. — Ще седя отпред, до теб. Освен това държиш дъщеря ми… Можеш да ми се довериш.

— Като Марко и Вини, нали? — изръмжа онзи. — Няма що, добре те е отгледала мащехата ти! Ти си една истинска пепелянка, госпожо!

Натика носната си кърпа в устата й, прегъна тялото й на две и я бутна отзад, при Франси. После затръшна вратичката, седна зад волана и рязко натисна педала на газта.

Не след дълго пое по Белт паркуей, протегна ръка и включи касетофона. Поддържаше нормална скорост, чертите на лицето му започнаха да се отпускат. Няколко минути по-късно се размина с четири-пет синьо-бели патрулни коли, които летяха към „Голдън гейт ин“ с включени сирени.

— Много ви здраве, нещастници! — изкрещя Пол Киарамонте, надвиквайки сладкия гласец на Брайън Уилсън, който пееше „Не се тревожи за нищо, скъпа“…

Пета глава

Токио | Уест Палм бийч