Читать «Двойни игри» онлайн - страница 40

— Нямам представа — отвърна Демарко.

— Цяла сутрин звънят, мръсниците му с мръсници! — изпъшка Махоуни. — Включително и от телевизията. Искат да знаят какво е търсил тук Хаси.

— А вие какво им казахте?

— Нещо, което се доближава до истината. Че познавам Реза от малък, а с баща му сме стари приятели. А Хасан се е отбил да ме види, просто защото минавал през града, а и защото бил сигурен, че ще проявя интерес към здравето на баща му, който неотдавна е прекарал инфаркт. Казах им още, че Хасан и семейството му са били подложени на продължителни разпити от полицията — нещо, което е напълно разбираемо, но все пак не бива да разбиваме живота им.

— Но не им казахте, че версията на ФБР е съшита с бели конци, а той ви е задал конкретни въпроси — отбеляза Демарко.

— Не, по дяволите!

Махоуни замълча за момент, представяйки си политическите последици от появата на снимката му с бащата на убития терорист в един от най-авторитетните вестници на Америка.

— А ти какво откри? — попита най-сетне той.

Демарко му разказа.

— Мислиш ли, че отпечатъкът на онзи гадняр върху кутията за патрони означава нещо?

— Не знам — сви рамене Демарко. — Но ако трябва да залагам пари, положително бих избрал версията на ФБР. Най-вероятно Реза наистина е купил пистолета от този Крей, а когато федералните го издирят, той ще го потвърди.

— Значи мислиш, че Реза се събужда един ден, решава да избие семейството си, а после скача в самолета с намерението да го взриви в Белия дом?

— Може би. Нищо от това, което научих в Министерството на вътрешната сигурност, не ми навява други мисли.

— Не мога да се съглася! — отсече Махоуни и упоритата му брадичка решително се вирна. — След срещата с брат му непрекъснато мисля за това. Хасан е прав — случило се е нещо по-различно от това, което допуска ФБР.

Демарко обаче знаеше, че председателят едва ли би направил същото изявление пред представителите на печата или на ФБР.

— Какво още искате да направя? — попита той. — Другата седмица излизам в отпуск и…

— Засега се ослушвай. Дръж връзка с Вътрешната сигурност и проверявай дали Бюрото продължава да издирва онзи Крей.

Демарко нямаше правомощия да проверява каквито и да било действия на ФБР, но само кимна. Нямаше никакви съмнения относно усърдието на федералните в издирването на Дони Крей, защото при такава мащабна операция те положително бяха пуснали подире му стотина-двеста агенти. Съмненията му бяха в съвсем друга посока, тъй като планираният още преди три месеца отпуск видимо се отдалечаваше във времето.

По принцип беше трудно да планира почивките си, защото Махоуни постоянно му възлагаше нетърпящи отлагане задачи. На практика изобщо не му пукаше за плановете на сътрудника му. Демарко предварително му съобщаваше датите, а председателят кимаше с голямата си глава, но никога не си правеше труда да запише времето, през което щеше да бъде лишен от услугите на сътрудника си. За него датите нямаха значение. А после, след като беше дал съгласието си и Демарко беше купил самолетните билети и беше направил хотелски резервации, беше поел ангажименти към приятели и любовници, Махоуни изведнъж му заповядваше да отмени ваканцията си, дълбоко убеден, че проблемите на Джон Махоуни са далеч по-важни от проблемите на неговия подчинен.