Читать «Двойни игри» онлайн - страница 33
Майк Лосон
Демарко не знаеше причините, поради които този човек не го харесваше. Най-вероятно, защото беше прекарал живота си в морската пехота, достигайки до чин генерал-лейтенант — един недостъпен за простосмъртните като Демарко ранг. А може би и защото преди време Демарко беше изпълнил задача, възложена му лично от Банкс. Случаят беше изключително сложен — опит за покушение срещу президента, в който бяха замесени агенти на Сикрет Сървис. В резултат Банкс, Махоуни и Демарко узнаха някои тайни, които би трябвало да споделят с обществеността, но не го направиха. От което произтекоха определени предимства за Демарко в отношенията му с генерала и затова той реши да разговаря с него, а не с представителите на ФБР.
— Искам да ви помоля за една услуга — каза той.
— Каква услуга? — попита Банкс и очите му подозрително се присвиха. Същата подозрителност би проявил и ако Демарко го беше попитал колко е часът.
— Искам да говоря с един от вашите хора по случая „Реза Зариф“.
— Защо?
— Не мога да ви кажа.
— Абе ти да не си полудял?! — избухна Банкс. — Знаеш ли на какъв натиск съм подложен заради всичко случило се напоследък?
— Мисля, че знам — кимна Демарко.
— И въпреки това си въобразяваш, че ще те пусна да се ровиш, без да знам защо?
— Господин генерал, заклевам се, че няма да направя нищо, което да ви създаде проблеми. Искам само да…
— Забрави! — отсече Банкс и се зае да отключва вратата на кабинета си. Демарко отчаяно се нуждаеше от помощта на Банкс. Надяваше се, че генералът няма да се разприказва пред медиите, просто защото ги ненавиждаше.
— Е, хубаво — колебливо подхвърли той. — Махоуни е приятел от детинство с бащата на Реза Зариф, а момчето познава още от раждането му. По тази причина иска да разбере какво всъщност се е случило, какво е подтикнало Реза към подобна постъпка. Не търси услугите на ФБР, тъй като те дрънкат прекалено много…
Банкс се замисли, ключът престана да се превърта в бравата. Той не харесваше особено и Махоуни, но не забравяше услугите, които беше получавал от него.
— Заклевам се и в още нещо, господин генерал — тихо подхвърли Демарко. — Ако попадна на нещо, което представя в лоша светлина Министерството на вътрешната сигурност, ще го споделя само с вас и с никой друг!
— Мамка му! — изръмжа Банкс. — Напоследък всичко представя в лоша светлина министерството! Последиците от торнадото в Канзас, онези хлапаци, които се опитаха да взривят тунела в Балтимор, еднокракият от Ал Кайда, който най-спокойно се измъкна от страната! Няма край, по дяволите! Благодаря на бога, че вече съм пенсионер от флота, защото едва ли ще се задържа още дълго в това министерство!
Самосъжалението продължи точно две секунди, след което Банкс рязко кимна.
— Добре. Джери Хансън е човекът, който ти трябва. Той осъществява връзката между мен и Бюрото при случаи като този. Още не е дошъл на работа, тук никой не си прави труда да идва рано. Но аз ще му оставя съобщение, че ще се отбиеш.
— Благодаря.
— Внимавай, Демарко! — спря тежък поглед върху лицето му Банкс. — Прецакаш ли ме, със сигурност ще те прегази кола, която най-вероятно ще шофирам лично!