Читать «Двойни игри» онлайн - страница 203

А докато Ема се опитваше да реализира благородната си цел, Демарко танцуваше с красивата жена, с която на другия ден щяха да порят спокойните води на езерото Ери. Харесваше му да кара бързата моторница, която теглеше водните скиори.

— Искаш ли да се прибираме? — прошепна в ухото му Ели. Гласът й прозвуча уморено и секси.

— Познай! — отвърна той.

* * *

— Закъсня! — обвинително го погледна мормончето в момента, в който Еди влезе в караулното. — Освен това си пиян!

Еди се бореше с колана на униформата си, от която висяха неизползваният до този момент пистолет и също така неизползван флакон със зашеметяващ спрей. В крайна сметка успя да промуши проклетото нещо през гайката. Ако не отслабна, ще се наложи да сменям колана, мрачно си помисли той.

— Я млъквай! — изръмжа Еди и се обърна към Били: — По пътя насам видях нещо странно.

— Така ли? — иронично попита приятелят му.

— Да, един „Ел Камино“.

— „Ел Камино“ ли? Имаш предвид онези смешни коли, дето…

— Да. Шантавият ми зет има такава. Но тази, която видях…

— Били, твой ред е да патрулираш — обади се мормончето.

— Млъкни, да те вземат мътните! — изкрещя Еди. — Става въпрос за нещо важно! — Обърна се към Били и добави: — Тая кола съм я виждал спряла край оградата поне два-три пъти, преди стачката…

— По време на нашата смяна? — изгледа го Били.

— Да, но това не е всичко. От колата слезе едно момче — кльощаво хлапе с гърбав нос, което ми е познато отнякъде…

— Виждал си го наоколо? — присви очи Били.

— Не знам — въздъхна Еди. — Но съм сигурен, че го познавам. Сега носеше нещо като сак или раница…

— Твърдиш, че си виждал тази кола, как й беше марката… — започна мормончето.

— „Ел Камино“.

— Няколко пъти, винаги по време на нашето дежурство?

— Точно така. А ти си почисти ушите!

— Трябва да докладваме — каза младежът.

— В никакъв случай! — отсече Били.

— Не знам — промърмори Еди, по-скоро на себе си. — Но нещо в това хлапе не ми харесва.

— Трябва да натиснем копчето! — настоя мормончето и Еди се обърна да го погледне. Очите му възбудено блестяха, сякаш току-що беше видял Исус Христос.

— Да не си превъртял, по дяволите? — извика Били.

Всъщност „копче“ нямаше. Това беше част от служебния им жаргон. „Натискане на копчето“ означаваше три телефонни обаждания. Първото до началника на нощната смяна в рафинерията, когото трябваше да уведомят за възможен проблем със сигурността. Той от своя страна щеше да събере хората си и да ги подготви за евакуация. Второто обаждане трябваше да бъде до някой от големите шефове, а третото — до полицията. Компанията имаше договор с местната шерифска служба, според който в случай на проблем със сигурността на рафинерията ченгетата трябва да изпратят няколко патрулни коли с включени лампи и сирени, след което старателно да претърсят района, подпомогнати от охраната.