Читать «Двойни игри» онлайн - страница 20

— Много съжалявам — повтори Махоуни. — Питие?

Хасан отмести очи, брадичката му затрепери. Демарко имаше чувството, че всеки момент ще се разплаче, но той тръсна глава и си пое въздух.

— Благодаря, мистър Махоуни. Бих приел чаша бърбън, ако ви се намира.

Хасан Зариф очевидно не е от най-ревностните мюсюлмани, помисли си Демарко. Както самият той и Махоуни не бяха от най-ревностните католици.

Махоуни напълни две чаши, после, очевидно съобразил, че не е поканил Демарко, небрежно подхвърли:

— Ти искаш ли, Джо?

— Не, благодаря — отказа Демарко. Махоуни очакваше точно такъв отговор, а на всичкото отгоре беше едва десет сутринта, по дяволите!

— Как е баща ти? — попита председателят.

— Не е добре, сър. Лежи в интензивното. Това му е вторият инфаркт. Не сме сигурни, че ще се оправи.

— Добре ли се грижат за него?

— О, да. Сестрите в болницата наистина са сърдечни. Слава богу, че там пресата не може да стигне до него.

Махоуни направи продължителна пауза, после вдигна глава.

— И тъй, какво мога да направя за теб? По телефона спомена, че…

— Извинете, мистър Махоуни — прекъсна го Хасан и стрелна с поглед Демарко. — Предполагам, че този господин е сред вашите сътрудници…

Въпросът беше зададен с точно определена цел: гостът искаше да е наясно с функциите на Демарко, преди да започне да говори. А вероятно и заради външния му вид. Демарко имаше тъмна, сресана назад коса, добре очертан нос и квадратна челюст с трапчинка по средата. Широки плещи и мускулести ръце. Беше хубав мъж, но излъчваше първична сила и твърдост, които не бяха много характерни за обикновен сътрудник в Капитолия.

Повечето асистенти в Конгреса бяха млади и енергични хора, наскоро излезли от колежа. Останалите имаха вид на врели и кипели лобисти, които прекарваха голяма част от времето си в затъмнени барове, преговаряйки по условията, които превръщаха обикновените предложения в закони. Но Демарко не се вписваше в нито една от двете групи. Той по-скоро приличаше на доверено лице на шеф на казино, което се оправя с мошениците около масите. А може би и на събирач на просрочени дългове от членовете на синдиката на шофьорите на тежкотоварни камиони. Казано иначе, той беше копие на баща си, който беше работил за италианската мафия.

В отговор на въпроса Махоуни направи странен жест с глава — нещо средно между кимване и укорително поклащане, което можеше да означава всичко.

— Нещо такова — промърмори той. — След твоето обаждане реших, че Джо трябва да присъства на нашия разговор. Той е човекът, който оправя голяма част от възникналите проблеми.

Ясен отговор, прозрачен като кална локва, помисли си Демарко. От поведението на Хасан личеше, че и той е на същото мнение.

— Питам, защото…

— Джо е наред, Хасан. А сега ми кажи защо си тук. Може би ФБР притиска семейството ти?

— Не. Всъщност те непрекъснато ни притискат — разпитваха мен и сестра ми, претърсваха къщите ни. Но с това мога да се оправя и сам.