Читать «Двойни игри» онлайн - страница 171

И в момента специален агент Фицсимънс буквално се давеше в нея.

Отначало всичко изглеждаше наред. Те знаеха, че Оливър Линкълн се беше срещнал с Пю, който дори беше идентифицирал гласа му. Фицсимънс беше уверен, че с предоставения му ресурс (беше получил абсолютно всичко, което поиска) най-много след две седмици главата на Линкълн щеше да падне.

Разполагаха с лаптопа, който Пю беше получил от Линкълн. В паметта му бяха запазени всички имейли с конкретни инструкции за операцията. Но въпреки усилията не успяха да докажат, че те идват от Линкълн. Всички бяха изпратени от обществени библиотеки, където не се изискваше потребителски акаунт. Никой там не беше виждал Линкълн на датите, на които бяха изпратени. Разбира се, появата му на тези места изобщо не беше задължителна — всеки компютърен специалист би могъл да направи така, че имейлите да изглеждат изпратени оттам. Поне така твърдяха щатните компютърни експерти в Бюрото. Вследствие на всичко това лаптопът се оказа напълно безполезен.

Така стана и с Джак, посредника на Линкълн с руски акцент. Показаха на Пю хиляди снимки на хора с подобни данни, но никой от тях не се доближаваше до оригинала. Който и да беше този Джак, той най-вероятно отдавна беше напуснал страната.

Същото се случи с банковите сметки на Линкълн. Той беше платил обещаните два милиона долара на Пю, но банковите му сметки не отразяваха подобна трансакция. Липсваха и следи, че Линкълн беше получил парите от някой друг.

Пълен провал се оказа и ресторантът, в който се беше състояла срещата между двамата. В него работеха шестнайсет души — всички без изключение с двуцифрен коефициент на интелигентност, — но никой от тях не потвърди, че Линкълн е бил в заведението. За Пю бяха сигурни, защото той се оказа редовен клиент. Но не и за брадат мъж с бейзболна шапка и слънчеви очила, който е бил с него на посочената дата.

— Бейзболна шапка на „Тампа Бей“ — търпеливо обясни Фицсимънс на момичето, което обикновено обслужваше масата, където бяха седнали Пю и Линкълн. — Тук рядко се виждат подобни шапки.

— Честно ще ви призная, че за мен бейзболът е педерастка игра — понижи глас сервитьорката. — Никога не обръщам внимание на клиенти с подобни шапки. Но ако някой носи шапка на „Долфинс“…

Тормозът над Линкълн беше единственото удоволствие на Мерил Фицсимънс, но и то се оказа доста съмнително. При първата им среща беше принуден да звъни на портала, за да бъде допуснат в имението. А после го оставиха да чака, сякаш не беше агент на ФБР, а жалък търговски пътник. Когато масивното съоръжение от ковано желязо най-после се отвори да пропусне трите натъпкани с агенти коли, Линкълн спокойно ги очакваше на верандата в компанията на адвоката си.