Читать «Двойни игри» онлайн - страница 169

— Добре, ще ги проверим — кимна Фицсимънс и надраска нещо в бележника пред себе си.

— Съществува и друга възможност — добави Ема. — Линкълн да е бил нает лично от Бродрик. Сенаторът беше амбициозен човек, а делата на Пю изцяло подкрепят политическата му линия.

— Тогава защо са го убили? — зададе логичния въпрос Фицсимънс.

— Не знам — поклати глава Ема.

— Засега не разполагаме с нищо, което да свързва Линкълн или Пю със смъртта на Бродрик — въздъхна агентът. — Когато бомбата е избухнала, хората на Пю са били във фермата и там са били арестувани от АБН. А Линкълн, както вече споменах, никога не си цапа ръцете. На този етап не разполагаме с нищо, което директно да го свързва с Бродрик. Но ако Пю казва истината, някой несъмнено помага на Линкълн да отстранява неудобните хора като онова ченге от Капитолия. Може би хората на Пю са били насочвани от споменатия Джак, но може би и от някой друг. Линкълн познава много убийци. Съществува и трета възможност, за която в момента предпочитаме да не вдигаме шум, а именно че Бродрик действително е бил убит от мюсюлманин — както пише в бележката, която открихме в колата му.

Фицсимънс дари гостите си с лека усмивка, която би трябвало да изглежда окуражаваща.

— Това е положението — разпери ръце той. — Тръгваме по следата Оливър Линкълн. Трябва да проверим много улики, но в крайна сметка ще го пипнем.

Демарко му повярва. Агентите на ФБР са компетентни, добре обучени и решителни хора. Освен това са много, а зад тях стои огромна машина — легиони от компютърни специалисти, експерти по подслушването, счетоводители и ловки адвокати. Те разполагат с високотехнологични лаборатории, за тях работят опитни психолози, които знаят как действа престъпният ум, а държавата финансира дейността им с милиони долари. От всичко това следваше, че той и Ема не можеха да извършат нищо, което агентите на ФБР да не могат да направят по-добре и по-бързо.

Да, големите хрътки най-после се включиха в лова. ФБР несъмнено щеше да пипне Оливър Линкълн и онзи, който му беше платил.

61

Той не можеше да стои със скръстени ръце в Кливланд, докато проклетата стачка продължаваше. Освен това трябваше да откъсне момчето от влиянието на майка му.

В крайна сметка реши да го вземе със себе си в Санта Фе, където възнамеряваше да се срещне с другото момче, което бяха изгонили от Военновъздушната академия заради религиозните му убеждения. На път за там щяха да разгледат и други обекти — атомна електроцентрала в Илинойс, химически завод в Колорадо и петролна рафинерия в Тексас, която му изглеждаше особено привлекателна.

Накара момчето да каже на майка си, че фирмата, за която уж работеше, бе решила да го включи в групата талантливи младежи, която заминавала на специално обучение в Чикаго. Да я предупреди, че това обучение ще продължи около шест месеца. И да я увери, че през цялото това време тя ще продължава да получава чековете със заплатата му. Момчето съвестно изпълни инструкциите, а бедната му майка прие всичко за чиста монета. Но той забеляза мрачното му настроение и го попита какво му тежи на душата.