Читать «Двама храбреци» онлайн - страница 5

Остави познатите си в десет без четвърт и тръгна нагоре по улица Джордж. Зави вляво от магазините и тръгна по Графтън. Тълпа от младежи и момичета шумяха наоколо, а нагоре по улицата чу как се поздравяват. Стигна до часовника на Хирургическия колеж, стрелката показваше десет. Забърза се по пътечката в градината, страхувайки се, че ще изпусне Кърли. Като стигна ъгъла на Мериън, застана в сянката на една от лампите и запали цигара. После се взря в мястото, където очакваше да се появят Кърли и момичето.

Мозъкът му се проясни. Чудеше се дали Кърли щеше да се оправи с нея. Чудеше се дали ще й каже сега или ще изчака. Изпита всичките неприятности на ситуацията, като че ли той беше главното действащо лице. Добре, щеше да я разкара. Изведнъж се сети, че вероятно ще я изпрати по друг път и ще му върже тенекия. Очите му гледаха към улицата, нямаше знак от тях. Вероятно беше минал поне половин час, откакто видя часовника. Дали и Кърли си мислеше същото? Запали цигара и запуши нервно. Гледаше всеки трамвай, който спираше на ъгъла. Трябва да са тръгнали по друг път. Цигарата свърши и той я изхвърли на пътя.

Изведнъж ги видя, идваха към него. Запита се как ли е минала разходката. Вървяха бързо, момичето почти притичваше, а Кърли крачеше с огромните си стъпки. Не говореха. Знаеше, че Кърли се е провалил, нямаше начин!

Тръгнаха надолу по улица Бейгът, последва ги от разстояние. Като спираха и той се спираше. После поговориха малко и момичето заслиза по стъпалата на къщата. Кърли поседя малко на края на пътечката. Минаха няколко минути. После вратата се отвори бавно и предпазливо. Жената се затича по стълбите и се закашля. Кърли се обърна и тръгна към нея. Облата й фигурка се скри за няколко секунди в тъмното и после пак се появи, тичаше нагоре по стълбите. Затвори вратата, а Кърли тръгна към Стефан Грийн.

Ленехан тръгна нататък. Паднаха няколко капки дъжд. Взе ги като предупреждение, обърна се към къщата, за да види дали не го наблюдава младата жена и забърза по пътя. Грижата и бързината го накараха да се задъха. Чу че го викат:

— Здравей, Кърли!

Обърна се, после продължи да тича. Преследваше го Линехан, държеше дъждобрана в ръка.

— Ей, Кърли!

Изравни се с него и погледна към лицето му. Не изразяваше нищо.

— Ами, заряза ли те?

Стигнаха до ъгъла на Ели Плейс. Без отговор. Кърли зави в ляво и тръгна по пресечката. Пълно сурово хладнокръвие. Линехан вървеше до приятеля си, едвам дишаше. Беше объркан и в гласа му се прокрадна нотка на страх.

— Няма ли да ни кажеш? Опита ли с нея?

Кърли се спря пред първата лампа и го изгледа. После с жест, протегна ръка към светлината, засмя се отвори шепата си. На светлината на лампата проблесна малка златна монета.

Информация за текста

James Joyce

Two Gallants, 1914

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5482]