Читать «Двама храбреци» онлайн - страница 4

Заобиколи Стефан Грийн и тръгна по Графтън. Загледа се в тълпата, изглеждаше мрачен. Считаше за тривиално, всичко което иначе би го очаровало и не отвърна на нито един от подканящите го да бъде по-смел погледи. Знаеше, че трябва да говори, да кани, да забавлява, а гърлото му беше прекалено сухо за тази задача. Проблемът къде да чака Кърли го тормозеше малко. Не виждаше друг начин, освен да се разхожда. Зави на ляво, стигна до ъгъла на Рутлънд, тръгна по тихата тъмна улица, чиято неугледност му харесваше. Най-сетне се спря пред табелата на прозореца на един мизерен магазин, на която с бели букви бе написано „Бар-бюфет“, а на две други бележки „Джинджифилова бира“ и „Джинджифилов ейл“. На витрината имаше рязана шунка на голямо синьо плато, а до него чиния с парче сливов пудинг. Загледа се втренчено и най-сетне влезе в магазинчето. Беше гладен, беше изял само две бисквити след закуска. Седна на една маса, срещу две работнички и един механик. Едно мръсно момиче му поиска поръчката.

— Колко струва порция грах.

— Три пенса, Сър.

— Донеси ми една порция и бутилка джинджифилова бира.

Беше груб, за да покаже колко е важен, тъй като неговото влизане беше последвано от кратка пауза в разговора отсреща. За да изглежда по-естествено хвърли шапката си на масата и се облегна на лакти. Механика и работничките го изгледаха бавно, точка по точка и после се върнаха към разговора си. Момичето донесе горещия грах, подправен със пипер и оцет, вилица и бирата. Яде с апетит, беше му вкусно и си хареса магазинчето наум. Като омете всичко в чинията си наля бира и се замисли за Кърли. Във въображението си виждаше двойката да върви по някоя тъмна уличка, чуваше енергичния му дълбок глас и съзираше циничността в устата на младата жена. Това го накара да усети остро собствената си липса на пари и дух. Беше се уморил да чука по вратите, да хваща дявола за опашката, от некадърници и интриганти. Щеше да стане на 31 ноември. Ще има ли някога свястна работа? Ще има ли някога собствен дом? Мислеше си колко прекрасно щеше да бъде да седне до огъня и да има хубава домашна вечеря. Беше се шлял достатъчно дълго с приятели и момичета из улиците. Знаеше колко струват тези приятели и момичета. Опитът го караше да се отвращава от света. Но все още имаше надежда. Все още можеше да има някъде свое си собствено кътче и да е щастлив, само да срещнеше някое хубаво простичко момиче, което да е готово да го вземе.

Плати си сметката и излезе от магазинчето замечтан. Излезе на улица Капел и пое към центъра. После зави към Дейм. На ъгъла на улица Джордж срещна двама стари познати и се разприказва с тях. Беше доволен, че щеше да си почине малко от вървенето. Питаха дали е виждал Кърли и кога за последно. Каза, че е прекарал целия ден с него. Загледаха се празно в няколко фигури в тълпата и после изкритикуваха. Единият каза, че е видял Мак преди час на улица Уестморланд. Линехан каза, че е бил с него предната нощ в Еган. После онзи пита, дали е вярно, че Мак е спечелил доста на билярд. Линехан не знаел, каза само, че Холохан е платил питиетата в Еган.