Читать «Двадесет и трето пътешествие» онлайн - страница 4

Все по-сърдечна ставаше взаимната симпатия между мен и бжутите. Те ми разказаха и за други приложения на апарата. Например при тях има такъв обичай: щом някой изтъкнат учен не може да разреши проблема, върху който работи, той остава във вътрешността на апарата няколко десетки години, после възкръсва в новия свят и пита дали този проблем е вече решен, а ако отговорът е отрицателен, отново се подлага на разатомиране и така нататък до разрешаването на проблема.

Първият успешен експеримент така ме осмели, толкова ми хареса непознатият ми дотогава начин на почивка, че прекарвах не само нощите, но и всеки свободен миг в разатомирано състояние. Можех да се трансформирам на улицата или в парка, приличащи на пощенска кутия, с малка вратичка апарати имаше навсякъде. Не биваше само да забравям да навия часовника за желания час. Понякога разсеяните хора забравят да направят това и биха почивали в апарата цяла вечност, ако не съществуваше специална институция, чиито контрольори проверяваха апаратите ежемесечно.

В края на престоя си на планетата бях станал истински запалянко на бжутовския обичай. Прилагах го, кажи-речи, на всяка крачка. И ето че веднъж апаратът, в който се намирах, се повреди. Когато будилникът изключи контактите, бях възстановен не в обичайният си вид, а като Наполеон Бонапарт — в императорска униформа, препасана с трицветната лента на Почетния легион; на кръста си носех шпага, на главата си — натежала от злато триъгълна шапка, а в ръцете си държах скиптър и държава. Изправих се в този вид пред очите на изумените бжути. Те веднага ме посъветваха да се подложа на преработка в най-близкия изправен апарат, което никак не беше трудно, понеже разполагахме с моята вярна автограма. Но аз така бях загубил доверие в самия принцип, че се задоволих да заменя триъгълната шапка с ушанка, шпагата — с комплект прибори за хранене, а скиптъра и държавата — с чадър. Вече седях в ракетата си, оставил планетата далече зад себе си в мрака на вечната нощ, когато ме осени прозрението, че бях постъпил много лекомислено, лишавайки се от веществените доказателства, които биха потвърдили достоверността на моите думи. Но вече беше късно.

Информация за текста

Stanisław Lem

Podroz dwudziesta trzecia, 1954

Сканиране и разпознаване: Светослав Иванов, 2006

Публикация:

ЗВЕЗДНИ ДНЕВНИЦИ. 1984. Изд. Георги Бакалов, Варна. Биб. Галактика, No.57. Сборник. Полска / І издание. Превод от полски: Лина ВАСИЛЕВА [Dzienniki gwiazdowe — Stanislaw LEM („Czytelnik“, Warsawa, 1976)]. Предговор: Една самотна книга — Агоп МЕЛКОНЯН — с. 5–8. Художник: Текла АЛЕКСИЕВА. Печат: ДП Балкан, София. Формат: 70×100/32. Печатни коли: 19,50. Страници: 312. Цена: 2.00 лв.

Съдържание:

От издателите — с.9;

Из „Звездните дневници“ на Ийон Тихи — с.11;

[[1544|Седмо пътешествие]] [Podroz siodma] — с.13;

[[2114|Осмо пътешествие]] [Podroz osma] — с.35;

[[2095|Единадесето пътешествие]] [Podroz jedenasta] — с.60;