Читать «Дарът на светулките» онлайн - страница 10

Възможно бе да греши, разбира се. Нищо чудно да останат очаровани. Нищо чудно всичко да им се стори съвсем в реда на нещата. Може би щяха да повярват, че сватбата и бременността нямат нищо общо, защото такава беше истината. Тогава тя ще размаха ръце като криле и ще полети към вкъщи. Как не!

Не искаше проблеми с роднини — нещо неизбежно, естествено, но защо да се препъват още на старта?

Освен това, колкото и да й бе неприятно да си го признае, ако тя беше от семейството на Джеръми, щеше да изпитва недоверие. Бракът е голяма стъпка за всяка двойка, камо ли за влюбени, които почти не се познават. Майката на Джеръми не я подложи на кръстосан разпит, но очевидно я преценяваше, докато разговаряха, както би направила всяка добра майка. Лекси остави отлично впечатление и накрая жената я прегърна и я целуна за довиждане.

Добър знак, призна Лекси. Или поне добро начало. Семейството нямаше да я приеме веднага в клана. За разлика от другите снахи тя нямаше да е на разположение през уикендите и вероятно щяха да я подложат на нещо като изпитателен срок, докато времето покаже, че Джеръми не е допуснал грешка. Навярно година или две, нищо чудно и повече. Сигурно би могла да ускори процеса с редовни писма и телефонни обаждания…

Отбележи си го в мисления списък, каза си. Да купя листове и пликове.

Ако трябваше да бъде съвсем честна, всъщност дори тя самата се чувстваше стъписана колко бързо се развиват събитията. Наистина ли беше влюбена? Задаваше си този въпрос по десет пъти на ден през последните седмици и винаги си отговаряше по един и същи начин. Да, беше бременна, и да, детето беше негово, но не би се съгласила да се оженят, ако не вярваше, че ще бъдат щастливи заедно.

А те щяха да са щастливи. Щяха, нали?

Питаше се дали Джеръми също е изненадан от бързия развой на нещата. Вероятно. Беше невъзможно да не е. Но изглеждаше по-спокоен от нея. Чудно защо. Дали защото е бил женен? Или понеже той я ухажваше упорито през онази седмица в Бун Крийк. Каквато и да беше причината, Джеръми винаги изглеждаше по-сигурен във връзката им от нея — странно, защото се смяташе за заклет скептик.

Погледна тъмната му коса и трапчинката и видяното й хареса. Спомни си колко привлекателен й се стори още щом го зърна. Какво каза Дорис, след като се запозна с него? Не е такъв, за какъвто го мислиш. Е, рече си, времето ще покаже.

Пристигнаха последни в дома на родителите му. Личеше, че Лекси е нервна, докато вървяха към къщата и когато застанаха пред входната врата.

— Ще те харесат — увери я Джеръми. — Повярвай ми.

— Стой близо до мен.

— Че къде другаде да стоя?

Опасенията на Лекси не се сбъднаха. Всъщност тя се справяше повече от чудесно и въпреки обещанието да не я оставя сама, Джеръми излезе на задната веранда. Скръстил ръце, пристъпваше от крак на крак да се предпази от резливия студ, докато баща му се суетеше край барбекюто. Татко му обичаше да готви на барбекюто, независимо от времето. Като дете Джеръми го беше виждал да изрива снега с лопата от скарата, да изчезва в снежната виелица и да се появява след половин час с поднос пържоли и пласт лед на мястото, където би трябвало да се намират веждите му.