Читать «Даргинска приказка (Даргинска приказка)» онлайн - страница 3
Умната девойка
— Само че просото — рекъл той — трябва да бъде за един ден посято, пожънато и овършано. Инак пиленцата няма да оживеят.
— Ти нямаш ум в главата си! — извикал ханът. — Къде си чувал просо да поникне и да бъде пожънато и овършано само за един ден!
— А ти, хане — рекъл сиромахът, — къде си чувал яйца да се измътват само за една нощ и да станат пиленца?
Замислил се ханът и поклатил глава.
— Тази работа — рекъл той — не е чиста. Някой ти подсказва отговорите. Кажи ми кой те учи да отговаряш толкова остроумно?
— Моята дъщеричка ме учи на ум и разум.
— Подир два-три дни ще пристигна у вас на гости — искам да я видя тази твоя щерка! — викнал ханът. — А сега, прощавай!
Прибрал се сиромахът у дома си. Подир два-три дни самият хан заедно с везирите си пристигнал в бедняшкия дом. Бащата го нямало. Дъщеричката тъкмо замесвала тесто и се гласяла да изпече хляб. Щом гостите се изправили на прага, девойката се пообъркала и проговорила:
— Пустият наш дом е останал без уши!
Гостите се спогледали, но нищо не казали, само попитали къде да привържат конете си. Девойката им отговорила:
— Където обичате. Може и в планината, може и в равнината.
Ханът и неговите везири се спогледали повторно, защото нищо не разбирали от думите на домакинята, и си тръгнали.
— Къде ще мъкнем конете си — на планината или в равнината! — промърморили те и отминали.
На другия ден ханът изпратил човек да повика сиромаха и го попитал:
— Какво искаше да каже дъщеря ти вчера с думите, че вашият дом е останал без уши и защо ни изпращаше да си вържем конете в планината или в равнината.
Сиромахът нищо не могъл да разгадае, но когато в къщи попитал дъщеря си защо е посрещнала гостите с такива неясни думи, тя се усмихнала и отвърнала:
— Аз казах, че нашият дом е останал без уши. С тези думи исках да се извиня на гостите, че нямаме куче да лавне и да ме предупреди за идването на чужди хора. А думите ми, че могат да си вържат конете където обичат — в равнината или в планината, означават, че имаме навън до височината едно криво дърво, имаме и на равното място друго дърво.
Като узнал какво е отговорила умната девойка, ханът се зарадвал до немай-къде и викнал:
— Стягайте се за сватба, защото искам да се оженя час по-скоро за това умно момиче!
Още на другия ден след сватбата ханът направил своята млада жена първа съветничка и никакво решение не вземал без нея. Тогава големците, които се въртели в двореца, захванали да клатят глави:
— Защо си въртите главите? — попитал ги ханът.
— Навсякъде в страната хората приказват — отвърнали големците, — че държавата се управлява от твоята жена. Тази работа няма да доведе до нищо добро.
Като чул тези думи, ханът подскочил гневно и забранил на жена си да се меси в държавните работи. И тя млъкнала, но случило се тъй, че веднъж нарушила забраната. Една сутрин пристигнали при хана двама души да искат правосъдие. Те водели подире си: единият — вол, а другият — кобила, и носели едно току-що ожребено конче. Сложили кончето пред владетеля и му казали, че се е родило през нощта и го намерили в двора, където оставили вечерта вола и кобилата.