Читать «Даргинска приказка (Даргинска приказка)» онлайн - страница 2

— Не се кахъри, татко! Отговорите на гатанките са много лесни.

— Как тъй лесни? — попитал бащата.

— Щом отговори моят чичо и ханът дигне очи към небето, ти му кажи тъй: най-тлъстото нещо на света е земята, защото тя ражда всяка година и не се изтощава. Няма нищо по-меко от тялото на детенцето, което обичаш. А отговорът на третата гатанка е: най-сладкото нещо за хората е сънят!

Щом изгряло слънцето, двамата братя се упътили към ханския дворец. Пръв се изправил пред владетеля богатият брат.

Ханът го погледнал и рекъл:

— Отговаряй!

— Няма по-тлъсто нещо — рекъл самодоволният богаташ — от овчето месо; нищо не е по-меко от вълната и най-сладък е медът на пчелите! Всичките деца го знаят.

— А ти — обърнал се ханът към сиромаха — как Ще изтълкуваш моите три гатанки?

— Най-тлъста, господарю, е земята, която всяка година ражда плодове и никога не се изморява. Най-меко е детското тяло, а най-сладък е сънят на човека, който легне да спи след тежък труд.

Като чул този отговор, ханът скочил на крака и викнал:

— Този е истинският отговор на моите гатанки. Кой те научи тъй да отговаряш?

— Сам ги отгатнах — отвърнал сиромахът.

— Щом като можеш да отгатнеш такава мъчна гатанка, ще ти задам още една! Давам ти една кошница със сто яйца. Сложи ги под квачката. Тая нощ искам тя да ги измъти и утре след изгрев слънце трябва да ми донесеш сто живи пиленца! Смогнеш ли да разрешиш тази задача, кравата със счупения рог ще бъде твоя. Не измътиш ли яйцата — утре ще ти отрежа главата!

Върнал се сиромахът в къщи още по-кахърен.

— Какво стана? — попитала го дъщерята.

— Всичко пропадна! — отговорил бащата. — И кравата загубих, и главата ми отиде. Как мога само за една нощ да сложа под квачката сто яйца и утре да се появят сто пиленца? Ханът ги иска живички в двореца.

— Не е голяма беда! — рекла дъщерята. — Сядай, татко, да вечеряш!

И тя на бърза ръка начупила всичките яйца в една тава, сложила я върху железния триножник, наклала огъня и в къщи се понесла миризма на пържени яйца. Седнали да вечерят тримата: бащата, майката и дъщерята. Изяли всичките яйца. Най-сетне бащата се досетил за последната гатанка и се хванал за главата.

— Какво направихме, дъще? — викнал той. — Ние изядохме яйцата!

Дъщерята се засмяла.

— Лягай да спиш — рекла тя, — а утре, като идеш при хана и той те запита къде са пилетата, ти му отговори тъй:

— Пиленцата са готови, но чакат храна. Ти, хане, заповядай веднага да засеят една нива с просо и до вечерта то да порасне, да узрее и жетварите да го пожънат и овършеят. Додето притъмнее, просото да донесат у дома, защото без храна всичките пиленца ще измрат от глад. Ако ханът отвори уста и рече: „Дума да не става, къде се е чуло и видяло за един ден да посееш просо и да събереш жетвата от нивата?“, ти му кажи: „А нима е възможно за един ден квачката да измъти сто яйца?“

На другия ден сиромахът отново се изправил пред хана и поискал просо за гладните пиленца.