Читать «Даниил» онлайн - страница 3
Николай Райнов
И пак го питаше за тайната на хубост и младина.
Но Даниил върна хляба: върна и свитъка неразтворен.
Защото не можеше да я обикне.
…А на втората луна прати Бог знамение на царя.
И ето — те пируваха в двореца, зад бели мраморни стълпове, на трапези от абанос, изпъстрени с кост и злато.
И додето златната чаша, украсен а с изваяни животни, обикаляше пиршеската маса при звуци на песен и кинор, ръка се яви и върху златоцветната мозайка на стената написа странни думи, носящи дух на мъртвец:
…И леден трепет мина през душите на вси пируващи — и смутиха се.
А ръката се изгуби…
И царят се изсмя и запя, но не бе никому до песен, та песента на царя се видя престорена и не от сърце.
И млъкна царят.
Мълчеха всички.
И повика тогава царят маги, та им заповяда да разгатнат думите, що бе написала ръката. Защото думите стоеха още на стената — и светеха с кървав блясък.
Но никой не смогна да разгатне чудните думи.
И студено мълчание смути духовете.
А когато уплаха облада сърцето и на сетния роб, сепна се царят — и прати да повикат Данииля.
И дойде Даниил, окован с вериги — в позорна дреха, с кървава звезда на гърди: — дреха на съблазнител.
И посочиха му думите на стената.
И слезе светъл дух над Данииля — и погледна магът думите, па каза:
„От гняв на царска неправда страдам аз — та затова се не боя от гняв. А гняв вестят думите върху стената. Знам: опасни са тези думи — и царят ще се разгневи…
А ето смисъла на думите: чуйте ги вие, които пирувате за последен път в живота си!
Чухте: смисълът на тези думи е гибелен за царя и за вас. Тази нощ нови мъже ще грабнат на царя земя и престол.
И дори тази чаша, с която пиете, ще бъде изпълнена в кръвта на самия цар.
Аз казах!“
И облегна се Даниил до един стълп — и развързаха го по знак на царя.
И пуснаха го на волност.
А царят обори глава — и всички останаха скръбни и замислени…
Тежка мъгла от мъка вися над двореца до трета стража.
…А призори нападнаха двореца мъже с къси туники — мъже облечени в желязо и мед.
И убиха царя, а велможите взеха в плен. И чашата се препълни с царска кръв, а велможите оковаха в тежки вериги — и ги привързаха на своите колесници. И целият дворец стана плен и пожар. И никой се не спаси.
Само царицата, до смърт уплашена от враговете, успя да се скрие в подземията на своите покои. И като наближиха враговете до нейните чертози, тя избяга по таен път вън от двореца.
И не знаете де да отиде.
А враговете я търсеха.
И прати царицата люде да повикат Данииля.
И дойде Даниил, облечен във висон, с меч на бедрото — и с броня на гърдите.
И падна царицата на колене пред него, та го замоли да я прости за злините на клеветата — и да я спаси от ножа на враговете.
