Читать «Даниил» онлайн - страница 2

Понравиха се тия думи на царя. Като се минаха няколко деня, той повика при себе си пророка и му каза, че му е отредил чертог в двореца. И богати дарове му даде той. Но Даниил не взе даровете. Защото магът на Всевишния не взема дарове от цар. И заживя при царя Даниил.

И разплиташе сънищата му, а в притчи предричаше това, що има да стане.

И зърна една сутрин царицата Данииля. И жар запали Даниил в сърцето и. Защото бе млад и хубав, и силен.

И закопня царицата по него.

И накити се една вечер тя за Данииля. И тури на главата си прочелници от злато и тънка мед, обсипани с ясписи и рубини.

И пропъстри своите накити със сребърни трепки, обкичени със сардоникс и смарагди. Огърлици от бисер и топази обви на бяла шия — като пъстри змии.

А върху своята гръд, неразбулвана още за чужди мъж, сложи сапфири, споени със злато и жълта мед, и ги провеси надолу.

И върху буйна коса прикрепи тънко изрязани косичници от сребро, със звезди от аметист.

И тънки плетеници с пъстрота на змия обви около кръста си — и обеси от златни пафти висулки от бисер.

И върху меки ръце, палящи от страст и жадни за змийска прегръдка, сложи гривни от златен сплав, носящи потайни образи, врязани с резец на майстор.

И на ушите си — сърповидни обеци, а на пръстите си — пръстени с египетски камъни.

И разпали смола от химаватски бор, смесена с цветове от дилянка, индийски крин и загърличе, защото тази миризма зашеметява и буди любов.

И легна царицата върху ложе от пурпурно кадифе, а над него спусна балдахин от тънка финикийска свила, изпъстрена с дребни персийски шевици.

И прати да повикат Данииля.

…Когато дойде младият маг и видя царицата — богато накичена, в сияйно измамлива голота, отвърна той лице.

А тя се хвърли върху него — и го прегърна — и потърси с уста устата му.

Но Даниил разплете прегръдките и с кротка ръка — и в очите му светна скръбна усмивка.

Защото сърцето му познаваше любовта и лъжата на женска милувка.

А царицата, разпалена от бясна страст, горяща за милувки на тайноведец, се обви като змия около него — и прилепи топла снага до тялото му, като издаваше треперяща гръд нагоре, а главата й — отхвърлена назад — чакаше дива целувка…

Но Даниил разплете втори път прегръдките й, па рече:

„Прости ми дързостта, царице, но — не прегръща маг жена. За чар на змия не живее този, за когото няма на земята чар. По диви върхове и канари разхарчих мощ и младини.

— За нови пътища и за скрижали нови — млъкнаха струните на сърдечния псантер.

— Недей, недей! Студена е душата ми, царице — любов не ще обвърже моя път!“

И стана, та излезе.

И гневна мъст замъгли ума на царицата — и каза тя на царя, че Даниил я е похитил нощем насила.

И заповяда царят да хвърлят мага в тъмница и да го бият до кръв с бичове от тел.

А на деветия ден прати царицата на Данииля свитък от папирус и писа му, че ще го пусне на волност, ако и каже тайната на вечна хубост — и ако я обикне.

Но магът разкъса свитъка — и не отговори.

И прати втори път царицата на Данииля хляб от египетска пшеница със зърна от кинамон и капка от своята кръв — хляб на магия: дано я обикне.