Читать «Да хванеш тигър за опашката» онлайн - страница 3

— Но една тръба може да бъде обърната наопаки — противопостави му се Колинс. — Сигурно ще престане да изглежда като тръба, но цялата ще се промуши през дупката.

Евансън хвърли поглед на чантата върху масата.

— Не е изключено. Геометрична повърхнина от втора степен в условия на напрежение. Но има една тънкост: ще престане да бъде тръба.

Евансън пъхаше вече четвърти алуминиев предмет в чантата. Уморено поклати глава.

— Не зная. Има нещо, което поглъща този алуминий… — Опита се да напъха вътре дървена линия, но чантата веднага я изтика навън. — При това поема само алуминий и нищо друго. Онзи детектив имал голям ръчен часовник от алуминий. Часовникът изчезнал от ръката му, но двата златни пръстена останали на място.

— Дай да си поиграем малко на главоблъсканица — рече Колинс.

Евансън сърдито го изгледа.

— Какви ги дрънкаш?

Колинс се ухили.

— Нещото, което се намира от другата страна на тази чанта, каквото и да е то, иска алуминий. Защо? Около отвора на чантата има алуминиев пръстен. Плътно притиснат към вътрешната страна. Като рамка на вход. Но не е много голям и за него не е употребен много алуминий. Значи те имат голяма нужда от този метал.

— Кои „те“?

— Те или нещото, което приема метала, но отхвърля дървото.

— Защо?

— Можем само да гадаем. Не е изключено да строят още един отвор. Значително по-голям.

Евансън го изгледа втренчено.

— Не говори глупости. Защо…

— Просто мислех на глас — тихо каза Колинс и взе една стоманена пръчка. И като я хвана здраво за единия край, пъхна другия в чантата.

Евансън го гледаше изумен.

— Но те не я искат. Опитват се да я върнат обратно — рече той.

Колинс продължи да тика навътре пръчката и изведнъж върхът й се показа, изкривен в обратна посока. Колинс светкавично хвана двата края и започна да ги дърпа.

— Внимавай, пази се! — извика Евансън. — Опитваш се да приравниш вселената им към нашата геометрия.

Дъното на чантата сякаш се огъна навътре.

Изведнъж единият край на пръчката се изплъзна от ръката на Колинс. Той политна назад. В ръката си държеше пръчката, вече изправена.

— Евансън! — развълнувано извика Колинс. — Можеш ли да докараш тук един скрипец?

Евансън глупаво примигна и кимна с глава.

— Добре — каза Колинс. — Мисля, че знам начин да се закачим за тяхната вселена.

Лесно внесоха в лабораторията дългия, дебел осем сантиметра стоманен прът, като го претъркаляха с подпори. Последните петнайсет сантиметра от пръта бяха покрити с лъскава алуминиева цев и извити като остра кука.

— Готов ли е скрипецът? — попита Колинс.

Евансън отговори утвърдително.

— Тогава пъхни края на пръта в чантата.

Краят на пръта изчезна във вътрешността.

— Какво си намислил? — попита го обезпокоен Евансън.

— Щом като им трябва алуминий, ще им дадем малко. Ако са се заели да правят с него нов отвор, искам да закача куката за отвора и да го издърпам тук, в лабораторията. Те ще добавят алуминия от тази кука към събрания вече алуминий. Ако можем да го подхванем с куката, ще се принудят или да я срежат, за да си го запазят, или да го оставят и ние ще го изтеглим тук.