Читать «Да умреш с достойнство» онлайн

Иван Миланов Петров

Да умреш с достойнство

Миро и Клара гледаха вечерната програма по канал 2100. Очакваха започването на любимия си сериал. Преди филма естествено ефирът беше задръстен от реклами. В един момент се появи старец, който, както си вървеше из един парк, изведнъж се хвана за сърцето и с усмивка на уста се строполи на земята. Следващият кадър показваше същия този усмихнат старец, облечен в перфектен костюм и прегърнал букет цветя, да лежи в прекрасен махагонов ковчег. Приятен женски глас изпя: „Погребална агенция «Живот и здраве» — при нас смъртта е спокойна, а цените прилични.“ След това нахакан мъжки глас извика: „Само в периода 8 юни-8 юли — промоционална отстъпка за починали от инфаркт — 8%. Не чакай, умри сега.“ И двамата кисело се усмихнаха. Бяха гледали тази реклама десетки пъти, но тя пак ги подсети, че краят им наближава.

— Скъпа, — каза Миро — не мислиш ли, че е време да прибегнем до услугите на някоя погребална агенция. Мисля, че скоро ще си отидем от този свят.

— Прав си скъпи — на 110 сме. — въздъхна Клара. — Колко бързо измина времето, а? Сякаш беше вчера, когато бяхме абитуриенти, а оттогава минаха цели 92 години. Колко трудности, радости и скърби преживяхме — отдаде се на спомени Клара и очите й се изпълниха със сълзи. — Скъпи, хайде още утре да отидем в „Живот и здраве“ и да проучим офертите им. Може нещо да ни хареса.

— Права си, скъпа, крайно време е да вземем смъртта в свои ръце. Още утре ще отидем.

През 2084 г. нормалната продължителност на живота беше 120 години, но се считаше за проява на добър вкус да умреш на около 110–115 години. Миро и Клара бяха съпружеска двойка от 90 години и бяха преживели всичкото щастие, което можеше да бъде постигнато. Имаха 2 прекрасни дечица, 7 прекрасни внуци, 18 прекрасни правнуци и 35 прекрасни праправнуци. И двамата бяха потомци на стари каракачански български родове и поради това, естествено, бяха продължили древната традиция да се занимават с мляко и млечни продукти. Миро основа фирмата „Йогурт солюшън“, която произвеждаше кисело мляко на Марс. Всъщност неговото кисело мляко беше толкова качествено, че той нерядко се бе шегувал, че трябва да изнася кисело мляко за Земята, и би го правил, ако транспортните разходи не го оскъпяваха толкова много, иначе много фирми щяха да фалират, смееше се той. Впоследствие, с напредване на възрастта, освен че фирмата се разрасна и зае 84% от пазарната ниша на кисело мляко на целия Марс, Миро преотстъпи фирмата на сина си Георги, който от своя страна, пак поради старост, я преотстъпи на сина си Мишо. Миро обаче не беше посветил живота си само на Клара и бизнеса. Той беше запален турист. Бе покорил земните Еверест и К-9 в Хималаите, Монблан в Алпите, Килиманджаро в Африка, Андите и Кордилерите. Бе покорил спътниците на Марс — Фобос и Деймос, както и спътниците на Юпитер — Ганимед и Калисто. Но дори и това не му беше достатъчно. Занимаваше се с ботаника и в частния си дворец на Марс си беше направил ботаническа градина с над 2400 вида растения. Клара от своя страна бе основала фондация, с която спонсорираше опазването на бразилската тропическа джунгла. В общи линии и двамата бяха изживели перфектния живот, въобще бяха живели достойно. Само едно нещо липсваше в идиличната обстановка — достойната смърт. Но Миро и Клара бяха решени да се справят и с това последно предизвикателство.