Читать «Да си довършим играта» онлайн - страница 3

Сред стелещия се дим, между пода и тавана висеше огромно кълбо, от което струеше непоносимо ярка светлина. Четиримата замръзнаха от изненада. Изведнъж прокънтя глас:

— Ние, Джаллах Велики, приветстваме своите спасители! Какви са вашите желания?

Това не беше интерлинг. Силният глас отекваше болезнено в главите им с многократно ехо.

— Ей, ей, ей! — провикна се Цоло — Говори по-тихо, ако обичаш! Кой си ти и какво искаш от нас?

— Ние, Джаллах Велики, Върховен Джин и Повелител на Всемогъщите Джинове, — сега Гласът бе поносим. — сме Господар на този Свят. Самозванецът Джафар чрез предателство завзе престола Ни и подло заключи Нас и още хиляди верни Джинове в тези трижди проклети Неутрализатори, — от кълбото излетя ярък лъч, контейнерът избухна в зелени пламъци и изчезна. — а след това нареди да ни разпилеят сред Вечния Мрак. Докато Ние стояхме затворени там, се заклехме да изпълним едно желание на този, който Ни освободи.

Цоло подсвирна.

— Едно желание, казваш?

— Да! — величествено отговори Гласът.

— И ще го изпълниш, така ли? Каквото и да е то?

— Да!! — още по-тържествено отговори Гласът.

— Много добре! Тогава моето желание е да ми изпълниш осемдесет и шест хиляди петстотин и тринадесет желания, като при това се задължаваш да ме осведомиш когато са на привършване.

Кълбото избухна в протуберанси. Гласът прозвуча гневно:

— Злоупотребяваш с търпението Ни, о низша твар! Велики Саваоте, що за малоумни създания са се появили докато ме нямаше?! Питам за последен път: има ли някой от вас конкретно желание?

Хъс пристъпи напред. Роговите люспи на шията му преливаха силната светлина във всички цветове на дъгата.

— Господарю, — каза той кротко — не се гневете. Аз имам едно желание.

— Говори!

— Господарю! — Хъс преглътна от вълнение — Отдадох целия си живот в борба с тиранията на Конфедерацията. Но бунтът ни беше потушен и затова съм тук. Много бих искал… моето желание е да се върна при моите братя, за да помогна на Делото ни да победи.

Настъпи мълчание, само кълбото тихо пропукваше. Хъс чакаше напрегнато.

— Да бъде! — каза Гласът.

От кълбото към Хъс изплющя някакъв разряд и той изчезна.

Цоло и Црак се спогледаха удивено.

Сега Дзю направи крачка напред. Късите му мустачки бяха настръхнали, а антените му неспокойно шаваха.

— Господарю, — каза той — когато станах пират, бях млад и беден. Бързо се прославих със смелите си набези. Губернатори от цялата галактика припадаха, щом чуеха името ми, а с наградата, обявена за главата ми, можеше да се купи цяла планета. Не се срамувам от делата си, защото взимах от богатите и помагах на бедните. Но един спомен гложди душата ми. Веднъж в Порт Тур една жена спаси живота ми. Обещах й, че един ден ще се върна, но не го направих. Единственото ми желание сега е да се върна и да остана завинаги при нея.

— Да бъде! — каза Гласът. Кълбото изплющя и Дзию изчезна.

Колебливо Црак направи крачка напред, но Цоло го дръпна за опашката.

— Къде си тръгнал бе, — прошепна му той — ти акъл имаш ли?! Кой го знае тоя как ги прави тези магии и какви далавери върти!