Читать «Да си довършим играта» онлайн - страница 2

Александър Шемелеков

— Възможно ли е това? — учудено попита Хъс.

— По принцип не е изключено, — отговори Дзю — макар че досега очевидци не е имало. Хиперпространството винаги е било мътна работа. Което означава, че в момента може да сме на милиони светлинни години извън нашата галактика.

— Следователно — каза Црак — единственият ни шанс е да се опитаме да поправим двигателя. И ако успеем…

Внезапно в коридора задумкаха бързи стъпки. Цоло нахълта задъхан.

— Вие май търсехте причината за аварията? Ето я! — извика той и хвърли на масата един отломък с цвят на печена глина. — Метеор! Направил е хиперпространствения преобразувател на сол.

Хъс взе отломъка и го заразглежда с интерес. Почука го, разклати го и го докосна с раздвоения си език.

— Това не е метеор. — каза той. — Кух е. Мога със сигурност да кажа, че технологията и материалът, от които е направен не са от нашата Галактика. Може би е някакъв контейнер. Ето, вижте, тук има печат с някакви странни знаци. Вероятно запечатва отвора.

Всички се струпаха около него.

— Тогава да го отворим, може да има нещо ценно вътре! — извика Цоло.

— А ако е нещо опасно?

— Стига бе, я виж колко е стар!

— Чакайте, чакайте! — извика Дзю — Не ви ли се струва, че цялата тази работа започва да намирисва?

— Какво имаш предвид?

— Ами изглежда прекалено е нагласено: става авария в хиперпространството, единствените четирима, които оцеляват, са представители на четирите основни раси в Галактиката. Те са затворници с присъди и нямат голям избор… Появява се и този контейнер… Не се знае откъде е и каква е функцията му. Имам усещането, че сякаш ни е подхвърлен нарочно, за да го отворим.

— Хайде стига с тази параноя, бе! — провикна се Цоло. — Писнало ми е от малки зелени човечета, които се опитват да завладеят света!

— Съгласен съм, — каза Црак — ако някой е толкова напреднал, за да ни завладява, не би прибегнал към толкова идиотски методи. Пък и какво ми пука в края на краищата?

— Мисля, — каза Хъс — че това тук може да е както опасно, така и нещо полезно, но според мене му отдаваме прекалено голямо значение само поради необичайността на ситуацията, в която се намираме. А и Дзю правилно спомена, че нямаме голям избор…

— Трима на един! — извика Цоло — Отваряме го.

— Добре, тогава… — Хъс зачегърта печата с острите си нокти. Зира, родната планета на варунсите, е покрита с обсидиан, затова ноктите им са с почти диамантена твърдост. Скоро се оформи черна конична запушалка. Хъс я подкопа внимателно, а после бавно и предпазливо я изтегли. Откри се странен шестоъгълен отвор. Изведнъж в него се появи ярко сияние. Хъс изсъска и запрати контейнера в коридора.

Мощен взрив скупчи четиримата в ъгъла. Килията се изпълни с гъст черен дим…

…Започнаха да идват на себе си. Пръв от купчината се измъкна Цоло, като кашляше и ругаеше с цяло гърло. Със залитане след него се изправиха и останалите. Ципестите крила на Дзю висяха като парцали.

— Какво беше това?

— Вижте! — изкряка Црак с разширени от ужас очи и посочи към коридора.