Читать «Да драснем кибрита на въстанието» онлайн - страница 3

И така, ако ние и да сме уверени, че както после денят настава нощ, а после нощта ден, така и нашият народ скоро ще да се реши да излезе на видело и да разреже възелът на своето съществование, но като виждаме, че ние, т.е. пак нашата емиграция, се не простираме по-надалеч от едно просто желание да му се помогне и за това употребляваме различни диети, микстури и слабителни, то не можеме да не кажем, че успехът на неговото възбунтувание е твърде съмнителен и че в такъв случай сичката отговорност пред историята ще да се струпа на нашите умни и разсъдителни глави. Ще да повториме: идеята за твърде близко въстание против европейските диваци е проникнала вече в сърцето както на нашето младо поколение, така и на оная маса от народът, която при днешньото свое положение не очаква друго нищо, освен глад, мор или крайна сиромашия. А гладът, морът и сиромашията са такива страшни двигатели на революцията, щото за един залък хляб или за една крачка напред човекът не жалее ни жената си, ни децата си, ни имотът си, ни животът си; а у българинът сичкото това е вече отнемено, погазено, продадено и осквернено. Още една безплодна година, и той ще да издигне косата против причините на своята смърт, пък — или загинал, или оживял — той ще да турне край на своите воловски теглила. Какви последствия ще да произлязат от това? При днешният прогрес на цивилизацията както в изтребителните оръдия, така и в онова човеколюбие, което показаха европейските народи в последните войни и с което особено се отличава полудивото турско племе, Балканският полуостров ще да се преобърне на касапница и може би ще да запустее още веднаж така също, както е запустявал във времето на римското владичество и във времето на великото преселение на народите. Пред очите на нашият народ лежат две злини: или да остане под игото на турците и да достигне до такова състояние, в каквото се е намирал например израилският народ във времето на инквизицията, или да прегърне революцията и да излезе на неравна борба против своите угнетители. От тие две злини той ще да приеме последнята и ще да се бори или за смърт, или за живот. „Но какво можеме ние да направиме?“ — ще да попита някой от нашите действително родолюбиви емигранти. Ех, господа, вие видяхте какво можаха да направят нашите една шепа юнаци при Кара Исин и видели би какво може да направи сичкият наш народ, ако да би имал той добро оружие, добри водители и оная малка помощ, която той не можа да посрещне в 1868 година! Знаете ли сега какво иска и какво очаква от нас нашият нещастен и поробен народ? Ако знаете, то ние трябва да бъдеме готови секи ден, сяки час и сяка минута да поднесем своята лепта пред олтарят на неговата свобода, защото страшният съд е вече близо и робът не ще да търпи.