Читать «Да драснем кибрита на въстанието» онлайн - страница 2

Така се свърши деятелността на нашата емиграция, а с нея заедно политическата и журналната деятелност на множество безцветни и спекулативни личности, според понятията на които патриотизмът е бил средство за прехрана, революцията средство за обогатявание, а свободата средство за достиганне до високи почести и слава. Разбира се, че после еичката тая кървава комедия духът на новото време н идеята за революция трябаше да остави левият бряг на Дунавът и да се пренесе на богатата и плодоносна почва на Балканският полуостров. Така се и случи. От 1868 година, т.е. от онова време, когато българският народ видя така доблестно пролеяната кръв на своите синове и когато се увери, че Турция си носи душата в зъбите, сичката деятелност на неговите честни и искрени патриоти се ограничи само в пропагаидчранието тая вдея и в приготовлението духовете ла наетунающите нови събития? така щото в продължението на 78 години ние виждаме, че от една страна естествената, но неорганизованата. както тряба пропаганда, а от друга — безчовечните мъки, неволи и страдания, които са довели народът до отчаяние, са постигнали донейде своята цел. Народът е готов да захвърли своето робско рало и да се залови за решението на своята крайно несносна съдба; но нему, както и на секи един народ, който се би намирал в подобно положение, не достига оная солидарност между неговите части, която е необходима, за да събере силите му в едно цяло и да произведе желаното действие.

И наистина, в продължението на последните няколко години ние видяхме, че както народът, така и неговата емиграция не можаха да направят нищо отделно. На емиграцията не достигаше помощта на народът, а на народът не достигаше помощта на емиграцията. И така от сичкото това се ражда вопрос, който ние няма никак да сбъркаме, ако го наречеме вопрос за нашето бъдъще и вопрос за нашето съществувание по лицето на земята. Да разгледаме тоя вопрос и да видиме де лежи неговото решение.

Секи вече знае, че българският народ се намира под игото на едно до такава степен варварско и подозрително правителство, щото не само сяко едно свободно или човеческо проявление в неговият живот, но и самото негово съществование се счита за бунт, за престъпление и за посягание връз животът на Османовата империя. Разбира се, че при такова положение на работите, за да може да се излезе на краят, т. е, да се приготви по-скоро денят на нашето освобождение, то е необходимо нужно, щото извън тоя европейски Китай да се намери или, ако не съществува, то да се създаде такава една корпорация, която да покрие Балканският полуостров с мрежата на революционната пропаганда, да прибере нейните жици в една галваническа батерия и по тях, като по психически телеграф, да дава тон и направление на сяка една обмислена народна демонстрация и на сяко едно разумно човеческо стремление по пътят на истинната свобода. Тая корпорация тряба да събере в едно цяло разпръснатите и разединените сили на народът, да ги подложи под точна и вярна сметка и паралел със силите на притеснителите и когато вече види, че тие сили са цели, здрави и достатъчни, за да строшат петивековните ръждясали вериги на робството, изведнаж да драсне кибритът на въстанието и да осветли свободата на Балканският полуостров. А ние какво правиме? За тоя кибрит и за стремленията на нашият народ отдавна вече е захванал да говори почти сичкият свят и отдавна вече даже и самите европейски дипломати са се убедили, че само тоя кибрит е в право и в състояние да запали и да изгори Турция н само той ще може да даде край на трънливият, на опасният и на нерешимият другояче Возточни вопрос; а ние, т.е. нашата емиграция и така наречените водители на нашият народ, слушаме с особено целомъдрие тие химни, благодарни сме, че и назе хората захванаха да считат за народ и за човеци, и чакаме то Русия да се умилостиви и да дойде да ни избави, то Сърбия да се реши и да ни помогне, то Гърция да се убеди и да ни придружи, то сам бог да слезе от небето и да ни даде ум и разум и печени прасци.