Читать «Гъсарката» онлайн - страница 3
Братя Грим
Вечерта, като се прибрали, Кюрдхен отишъл при стария цар и казал:
— Не искам вече да паса гъските с тази девойка.
— Защо? — попитал старият цар.
— Защото цял ден ме ядосва.
Старият цар му заповядал да разкаже какво му се е случило.
И Кюрдхен разказал:
— Сутрин, като минаваме с гъските през портата, там виси една конска глава и девойката й казва:
— Фалада, скъпи, де висиш —
а главата отговаря:
Така Кюрдхен разказал докрая какво се случвало на ливадата и как той трябвало да гони шапчицата си.
Старият цар му заповядал да изведат и на другия ден гъските на полето, а той, щом се съмнало, застанал зад портата и чул как девойката приказва с главата на Фалада, после ги изпреварил и се скрил зад един храст.
Скоро видял със собствените си очи как гъсарката и гъсарчето довели гъските и как след малко тя разплела косите си, които блестели като злато и казала:
Духнал силен вятър и отнесъл шапчицата на Кюрдхен, който хукнал да я гони, а девойката започнала спокойно да реши и сплита къдравите си коси.
Видял старият цар всичко и се върнал незабелязано в двореца. Вечерта се прибрала и гъсарката; повикал я той и я попитал защо върши всичко това.
— Не бива да казвам и не мога да изплача пред жив човек мъката си, защото дадох клетва — иначе щях да бъда убита.
Дълго я придумвал старият цар, но не успял нищо да научи. Накрая казал:
Щом не искаш нищо да говориш, изплачи мъката си на тази желязна печка!
И си отишъл.
Влязла тя в огромната желязна печка, заплакала и занареждала:
— Седя сега тук изоставена от всички, а все пак съм царска дъщеря. Коварната придружителка ме застави да съблека царската си роля и се омъжи вместо мен, а пък аз трябва да паса гъски. Да знае моята майчица клета, ще й попари жал сърцето.
Старият цар стоял отвън до печката, чул всичко и я накарал да излезе. После наредил да й донесат царска рокля и хубостта й се сторила на всички чудо невиждано.
Повикал царят сина си и му разкрил коя е истинската принцеса.
Зарадвал се от сърце младият цар, като видял хубостта й и разбрал колко добродетелна била.
Направили голямо пиршество, на което поканили много хора. На трапезата седял принцът, от едната му страна била принцесата, а от другата — придружителката. Но тя била толкова заслепена, че вече не могла да познае принцесата в прекрасните й одежди.
След като хапнали, пийнали и се развеселили, старият цар задал на придружителката една гатанка:
— Една придружителка измамила по такъв и такъв начин господаря си. Каква присъда заслужава тази жена?
Неистинската невеста отвърнала:
— Нищо друго, освен да бъде изгонена от царството.
— Ти си тази жена — рекъл старият цар. — Ти сама произнесе присъдата си и така ще постъпим с теб.