Читать «Гъсарката» онлайн - страница 2
Братя Грим
Но Фалада видял и запомнил всичко.
Скоро стигнали в двореца.
Посрещнали ги с голяма радост. Царският син изтичал насреща им, помислил придружителката за своята невеста и й помогнал да слезе от коня: после я повел по стълбата на двореца, а истинската принцеса останала долу.
От прозореца гледал стария цар. Видял я, че стои на двора, видял също, че била много изящна, нежна и извънредно хубава. Отишъл незабавно в царските покои и попитал невестата на сина си коя е онази, която пристигнала заедно с нея и сега стояла долу на двора.
— Взех я да ме придружава по пътя. Дайте й да върши нещо, слугиня не бива да стои без работа.
В двореца нямало работа за нея и старият цар не знаел какво да й нареди и казал:
— Има едно момче, което пасе гъските, тя ще му помага.
Момчето се казвало Кюрдхен и на него истинската невеста трябвало да помага да пасе гъските.
А скоро фалшивата невеста казала на младия цар:
— Скъпи съпруже, ще те помоля да изпълниш едно мое желание.
Той отвърнал:
— Ще го изпълня на драго сърце.
— Заповядай да повикат някой слуга и го накарай да отсече главата на коня, който яздех насам, защото ме ядоса по пътя.
А в действителност се страхувала, че конят може да издаде как е постъпила с принцесата.
Когато верният Фалада вече трябвало да умре, истинската принцеса узнала и тайно обещала на слугата, че ще му даде пари, ако й направи дребна услуга. Имало една голяма градска порта, през която тя минавала сутрин и вечер с гъските; помолила го да закове под портата главата на Фалада, за да може пак да я вижда. Слугата й обещал; отсякъл главата на коня и я заковал под портата.
Рано сутринта, като минавали с Кюрдхен през портата, за да заведат гъските на полето, принцесата казала:
— Фалада, скъпи де висиш!
А главата отговорила:
Продължила тя пътя си, излезли от града и повели гъските към полето. Стигнали до ливадата, принцесата пуснала косите си, а те били същинско злато. Гледал ги Кюрдхен, радвал се на блясъка им и протегнал ръка да отскубне няколко косъма. Но царската дъщеря казала:
Тозчас духнал силен вятър, отнесъл далече шапчицата на Кюрдхен и той хукнал да я гони. Когато се върнал при принцесата, тя била сплела косите си и той не могъл да си вземе нито един косъм. Разсърдил се Кюрдхен и не й продумал вече. Пасли гъските, докато се мръкнало, и се прибрали.
На другата сутрин, като минавали през портата, девойката пак рекла:
— Фалада, скъпи де висиш!
Фалада отговорил:
На полето тя пак седнала в тревата и започнала да реши косите си. Дотичал Кюрдхен и посегнал към тях, но тя бързо казала:
Тозчас духнал вятър и отнесъл шапчицата на Кюрдхен; той хукнал да я гони, но докато се върне, принцесата отдавна била нагласила косите си и той не можал да си вземе нито един косъм. Пасли гъските, докато се мръкнало.
