Читать «Гръмотевичния щит» онлайн - страница 12

— Нямате ли план за бягство?

— О, не обичам плановете, жено. Пия, ходя по курви и се бия. Калиадес е човекът с плановете.

— Значи и двамата сте глупаци — каза тя. — Навлекли сте си само смърт.

— Там, откъдето идвам, робите проявяват повече уважение — каза Банокъл с нотка на гняв в гласа.

— Аз не съм ничия робиня!

— Да не би ударите по главата да са ти избили здравия разум? Лодката ти беше заловена в морето. Не развяваш знаме, не можеш да претендираш за безопасно пътуване. Заловиха те и сега пиратите те притежават. Така че според законите на богове и хора ти си робиня.

— Тогава пикая на законите на боговете и на хората!

— Успокойте се и двамата! — нареди Калиадес. — Накъде беше тръгнала? — попита я той след малко.

— Към Киос.

— Семейство ли имаш там?

— Не. Имах малко ценности на лодката — камъни, златни дрънкулки. Надявах се да си осигуря пътуване на кораб до Троя. Пиратите взеха всичко. И повече. — Тя разтърка лице, за да избърше засъхналата кръв.

— Наблизо има поток — каза Калиадес. — Можеш да се измиеш.

Жената се поколеба.

— Значи не съм ваша пленничка? — попита тя накрая.

— Не. Можеш да правиш каквото пожелаеш.

Тя го изгледа внимателно, а после и Калиадес.

— И не сте ми помогнали, за да ме направите ваша робиня или да ме продадете на някой друг?

— Не — отвърна Калиадес.

Тогава тя сякаш се отпусна, но продължи да стиска кинжала.

— Ако казваш истината, значи… трябва да благодаря и на двама ви — каза жената, борейки се с думите.

— О, на мен недей — отвърна Банокъл. — Аз бих те оставил да умреш.

II

МЕЧЪТ НА АРГУРИОС

Калиадес задряма за малко до входа на пещерата, отпуснал глава на скалната стена. Банокъл хъркаше шумно и от време на време мърмореше насън.

Точно преди пукването на зората Калиадес излезе от пещерата и отиде до потока. Коленичи на брега и напръска лицето си, а после прокара мокрите с пръсти през късо подстриганата си черна коса.

Видя жената да излиза от пещерата и също да слиза до потока. Висока и слаба, тя ходеше с вдигната глава и грациозни движения като критска танцьорка. Той знаеше, че не може да е избягала робиня. Робите се научаваха да ходят прегърбени, със сведени очи. Не я заговори, но я гледаше, докато измиваше засъхналата кръв от себе си. Лицето й още беше подуто, а около очите й имаше драскотини. Дори и без подутините обаче нямаше да е красива, помисли си микенецът. Лицето й бе силно и ъгловато, с гъсти вежди и твърде дълъг нос. Сурово лице, за което той бе сигурен, че смехът не е нещо обичайно дори в по-добри времена.

Когато се изчисти, тя вдигна кинжала. За един кратък миг Калиадес помисли, че иска да си пререже гърлото. После обаче жената сграбчи кичур от русата си коса и прокара острието през него. Войнът мълчаливо я наблюдаваше, докато тя режеше косата си и хвърляше кичурите по скалите. Беше озадачен. По лицето й нямаше никакво изражение, дори и следа от гняв. Когато приключи, тя се наведе напред и прокара ръце през главата си, за да отърси останалите косми.

Накрая се отдръпна от потока и седна малко встрани от него.