Читать «Гръмотевичния щит» онлайн - страница 10

Дэвид Геммел

Калиадес се засмя.

— Умът ти вечно е зает или с пиене, или със секс. Нищо друго ли не те вълнува?

— Храна. Добро хапване, кана вино, а после някоя пухкава жена, която да пищи под мен.

— С твоето тегло отгоре й няма да е чудно, че ще пищи.

Банокъл се засмя.

— Не затова пищят. Жените ме обожават, защото съм красив, силен и надарен като кон.

— Пропусна да споменеш и че винаги им плащаш.

— Естествено, че им плащам. Както плащам за виното и храната си. Какво се опитваш да намекнеш?

— Очевидно нищо похвално.

Някъде около полунощ тъкмо се приготвяха да заспят, когато чуха викове. После жената се появи в горичката, следвана от петима моряци. Грозните събития от изминалия ден вече бяха изсмукали силите й, тя се препъна и падна близо до Калиадес. Бялата й туника беше разкъсана, мръсна и оцапана с кръв. Един моряк на име Барос скочи към нея със зловещо извит нож в ръка. Той беше строен и висок, с близко разположени тъмни очи. Обичаше да го наричат Барос Убиеца.

— Ще те изкормя като риба — изръмжа той.

Тогава тя погледна към Калиадес. Лицето й беше бледо на лунната светлина, а изражението й разкриваше изтощеност, отчаяние и страх. Беше виждал такова изражение и преди и то го преследваше още от детството му. Споменът прониза ума му и той отново видя пламъците и чу жалните писъци.

Войнът скочи на крака и застана между Барос и жертвата му.

— Прибери ножа — нареди на моряка.

Това го изненада.

— Тя трябва да умре — каза той. — Арелос го заповяда. — После пристъпи към Калиадес. — Не заставай между мен и плячката ми. Убивал съм мъже по всички земи из Великата зеленина. Искаш ли кръвта ти да изтече тук и червата ти да украсят тревата?

Късият меч на Калиадес изсъска от ножницата.

— Няма нужда никой да умира — каза той меко. — Но няма да допусна да наранявате тази жена още повече.

Барос поклати глава.

— Казах на Арелос, че трябва да ви прережем гърлата и да ви вземем брониту. Просто не можеш да вярваш на един микенец. — Той прибра кинжала, отстъпи и извади собствения си меч. — Сега ще получиш урок. Водил съм повече двубои от всеки друг в екипажа.

— Който не е много голям — отбеляза Калиадес.

Барос скочи напред с изненадваща скорост. Микенецът блокира удара и също атакува, забивайки лакът в лицето на мъжа. Барос отстъпи.

— Убийте го! — изкрещя той. Другите четирима се хвърлиха в атака. Калиадес уби първия, а пияният Банокъл скочи върху останалите. Барос отново се опита да нападне, но този път Калиадес беше готов за него. Той отби удара му, завъртя китката си и с един замах разпори гърлото на моряка. Банокъл бе убил още един и се бореше с друг от пиратите. Калиадес дотича да му помогне точно в мига, в който последният мъж замахна с меча си към лицето на приятеля му. Той обаче видя удара и извъртя онзи, с когото се биеше, за да го посрещне вместо него. Острието се заби във врата на моряка.

Когато Калиадес се втурна към него, пиратът просто избяга в нощта.

И сега, седнал до пукащия огън в пещерата, той погледна Банокъл.