Читать «Грозните» онлайн - страница 176

— Е, сега най-накрая желанието ти ще се изпълни.

— Предполагам.

— Толи ще става красива! — възкликна Шай.

Крой не й обърна внимание и пак погледна Толи.

— Все пак ти благодаря, че ме спаси. Голям номер им спретнахте тогава. Дано… — Той вдигна рамене и тръсна глава. — Е, доскоро.

— Надявам се.

Крой сложи сърфовете един върху друг и полетя обратно нагоре по течението на реката.

— Чака ни голям купон! — каза Шай. — Търпение нямам да се запознаеш с новите ми приятели. И най-накрая ще ме представиш на Перис.

— Разбира се.

Упътиха се към „Града на грозните“, докато не стигнаха Парка на Клеопатра. Земята под краката им беше твърда, скована от късния есенен мраз и те се притискаха плътно една в друга, търсейки спасение от студа. Толи носеше ръчно плетения си пуловер от Мъглата. Искаше Мади да го задържи за себе си, но тя предпочете якето от микрофибър. Направените в града дрехи бяха твърде ценни, за да се пропиляват от някой, който се връща в цивилизацията.

— Аз вече съм известна — бърбореше Шай през това време. — Криминалното ми минало е златен пропуск за най-добрите партита. Нали разбираш, никой не иска да слуша какви уроци си посещавал в училището за грозни. — И тя се изкиска.

— Значи и аз ще бъда хит тогава.

— Ами. Да не мислиш, че някой ще ти повярва, когато им кажеш как си ме отвлякла право от централата на „Извънредни ситуации“? Или пък как съм те убеждавала да зарежеш тая банда откачалки. Затова трябва да спестим някои истини, Кьорчо. Иначе никой няма да ни хване вяра.

— Права си, така е.

Толи мислеше за писмото, което остави на Мади. Дали самата тя щеше да повярва на истината след няколко седмици? Как ли биха изглеждали думите на един отчаян грозен беглец в очите на една красива?

И какъв ли ще й се види Давид, когато бъде заобиколена само от красиви лица по двайсет и четири часа в денонощието? Дали отново някога ще повярва във всичко онова, в което вярват грозните, и ще помни ли тогава, че човек може да бъде красив и без операция? Толи се опита да си представи лицето на Давид и я заболя при мисълта колко дълго време ще мине, преди да го види отново.

Зачуди се колко ли време ще и е необходимо след операцията, докато той престане да й липсва. Ще минат няколко дни преди аномалията да започне да действа, както я предупреди Мади.

А защо да не стане и обратното — мисълта за него и липсата му да не й позволят да се промени. За разлика от повечето хора тя знаеше за мозъчната аномалия. Тогава може би щеше да успее да победи действието й.

Над главата им се стрелна сянка, автолет на охраната, и Толи инстинктивно замръзна на място. Грозните от града ги бяха предупредили, че през последните дни има повече патрули. Градските власти най-накрая бяха разбрали, че нещата не са вече същите.

Автолетът спря, после меко се приземи край тях. Вратата се отвори с плъзгане и през нея заструи ослепителна светлина.

— Добре, добре, деца… О, извинете, госпожице!

Светлината падаше върху лицето на Шай. После отскочи към Толи.

— Вие двете какво… — Охранителят заекна. Гледката объркваше всички негови представи. Една красива и една грозна се разхождаха заедно. Той приближи, а по лицето му на красив от втора степен се изписа недоумение.