Читать «Гробовни тайни» онлайн - страница 2

Изгасих мотора и се протегнах. Пътуването беше доста дълго, а и бях карал без почивка. Нетърпението и любопитството бяха надделели над желанието ми да спра някъде по пътя. Симс не ми съобщи много подробности, когато се обади по телефона, каза само, че са открили гроб в Дартмур и иска да присъствам на разкопаването му. В това нямаше нищо необичайно — поне пет-шест пъти в годината ме викаха да присъствам на подобни процедури. Но през последните дванайсет месеца думите „убийство“ и „Дартмур“ бяха станали синоними с името на един-единствен човек.

Джером Монк.

Монк беше сериен убиец и изнасилвач, който бе признал, че е убил четири млади жени. Три от тях бяха почти деца, а телата им така и не бяха открити. Ако се окажеше, че това е гробът на една от тях, то твърде вероятно бе и останалите гробове да се намират наблизо. Това щеше да е една от най-мащабните операции по откриване и идентифициране на трупове, проведена през последните десет години.

А аз определено исках да участвам в нея.

— Всички през цялото време мислеха, че е погребал жертвите си някъде там — споделих със съпругата си Кара в кухнята през онази сутрин, докато забързано се подготвях да замина.

Повече от година живеехме в една викторианска вила в Югозападен Лондон, а на мен все още ми се налагаше да я питам къде държи някои неща.

— Дартмур е обширен район, но не може да има толкова много трупове, заровени там.

— Дейвид — натърти Кара и хвърли многозначителен поглед към Алис, която закусваше.

Смръщих вежди и едва чуто промълвих „извинявай“. Обикновено много внимавах да не спомена пред петгодишната ни дъщеря някоя зловеща подробност, свързана с работата ми, но вълнението от предстоящото ме бе направило непредпазлив.

— Какво означава „жертви“? — изчурулика Алис, намръщи се съсредоточено и вдигна внимателно пълната лъжица, от която се стичаше кисело мляко с вкус на малини.

В момента това беше любимата й храна; наскоро беше решила, че вече е твърде голяма, за да закусва попара.

— Това е нещо, свързано с работата на татко — отвърнах аз, като се надявах, че няма да задава повече въпроси.

Имаше още много време, докато порасне и се сблъска с тъмните страни на живота.

— Защо са погребани? Те умрели ли са?

— Хайде, миличка, довърши си закуската — подкани я Кара. — Татко трябва да тръгва след малко, а и ти ще закъснееш за училище.

— Кога ще се върнеш? — попита ме Алис.

— Скоро. Ще се прибера още преди да усетиш.

Наведох се и я вдигнах. Телцето й беше топло и учудващо леко, но въпреки това винаги се изненадвах колко голяма е станала в сравнение с бебето, което беше — както ми се струваше — съвсем доскоро. Децата винаги ли порастват толкова бързо?

— Нали ще бъдеш послушна, докато ме няма?

— Аз винаги съм послушна — отвърна тя обидено.

Все още държеше в ръка пълната лъжица и малко от киселото мляко падна върху бележките ми, които бях оставил на масата.

— Внимавай — каза Кара, откъсна малко кухненска хартия и изтри млякото. — Ще остане петно. Дано не са някакви важни документи.