Читать «Гробницата на кръстоносеца» онлайн - страница 198

— Недей, Клеър. Ти достатъчно си се компрометирала.

— Какво те е грижа за това? — хвана го тя за ръката. — О, Стивън, скъпи Стивън! Аз съм толкова нещастна. Никога не е трябвало да се омъжвам за Джефри. Никога не съм го обичала. Никога. А сега… аз не мога да продължа с него.

Необузданото чувство в нейния глас го стресна. Познаваше нейната естествена сдържаност, която определяше всичките й действия, и затова разбра колко е силно чувството, което я владееше. И в неговото състояние на крайно огорчение се изкуси за миг съвсем импулсивно да приеме това самопредлагане, за да си отмъсти на Джефри и да потвърди лошата си репутация. Той не обичаше Клеър, но тя беше сладка и възприемчива. Те биха могли да пропътуват целия свят заедно, а той би могъл да рисува по волята на сърцето си.

— Ти изпитваш съжаление към мен, Клеър — рече той тъжно. — Съжалението е ужасно чувство. То нарушава равновесието. Но ти ще го преодолееш. Ти имаш деца, дом и много неща, които не можеш да захвърлиш.

— Но аз не мога така, Стивън — заплака тя.

— Освен това — продължи той — твърде много съм привързан към теб, за да си позволя да разруша живота ти. Ти всъщност не ме познаваш. Аз не съм за теб. Аз съм някакъв странен атавистичен тип. Ние никога не ще можем да продължим заедно. Само след шест месеца с мен ти ще бъдеш крайно нещастна.

— Ще бъда щастлива… само защото ще бъда с теб.

— Не, Клеър… това не е възможно.

— Всичко е възможно, когато човек обича.

— Ти не знаеш какво говориш — отвърна той очи от нея. — Никаква любов не може да надживее начина на живот, който ти ще трябва да водиш с мен — да се мъкнеш из мизерни жилища, да прекарваш по цели дни сама, да търпиш моите ужасни приятели, да се справяш с трудности, за които никога не си и сънувала.

— Имам средства да променя всичко това, да те направя щастлив и да ти е уютно.

Той я погледна в упор с крайна решителност, която тя не разбра веднага.

— Това ще означава сигурна смърт за изкуството ми. И ако ти убиеш това, Клеър, аз бих могъл само да те намразя.

Настъпи неловка тишина. Цялата стройност на фигурата й изчезна, лебедовата й шия се сви, а лицето й, засенчено от дългите й ресници, помръкна от отчаяние. Сгушена там, на голата пейка в чакалнята, тя имаше вид на ранена птица, сразена и нещастна. Клеър извади четвъртита кърпичка от чантата си и изтри очи.

Той наруши дългото мълчание и докосна ръкава й.

— Скоро ще ми бъдеш благодарна.

— Едва ли — отвърна тя със странен и далечен глас.

Камбаните на катедралата започнаха да бият за вечерня, звуците идваха меки и ясни. Като въздъхна, сякаш някой я беше повикал, тя прибра кърпичката си, изправи се и засрамена и победена, излезе от чакалнята.

Той остана седнал едно известно време, съкрушен от непоносима тъга. След това свирката на влака го стресна, той се изправи и забърза към перона.

Дванадесета глава

Когато излезе от чакалнята, влакът вече потегляше. Без да знае за къде пътува, той скочи на стъпалото и се настани в едно празно купе. Мозъкът му пулсираше и той натисна с ръка челото си така, че го заболя. Беше достигнал последния предел на издръжливост, точката, от която сигурно нямаше връщане. Духът му сякаш беше умъртвен. Щеше ли той някога да успее да се срещне с нещо друго освен с незачитането или с бруталното отношение, които го доведоха до това крайно положение? Той хвърли замаян и отчаян поглед през прозореца.