Читать «Гробницата на кръстоносеца» онлайн - страница 193
Арчибалд Кронин
— Ако е така, как бихме могли да се къпем?
От очите на Шарп заизскачаха искри.
— Ненавременните шеги няма да ви помогнат.
— Уверявам ви, че в момента изобщо не се шегувам. Аз просто се опитвам да ви покажа колко смешен е вашият подход, който изглежда не е нищо повече от призив за запазване на викторианския пуританизъм. Това е същият онзи дух, който е станал причина картината на Мане „Закуска на тревата“ да бъде оплюта и презряна, защото на нея са били нарисувани две голи жени, седнали на тревата. Всички най-добри художници са рисували от натура. Великото произведение на Гоя „Махата“ изобразява дукесата на Алба, почиваща върху леглото без никаква дреха. Без съмнение това би ви ужасило. „Олимпия“ би била за вас само една шокираща голота. Вие забравяте, че именно леко облечената фигура е по-съблазнителна и желана. Чистата и недокосната природа никога не е неприлична. Символиката и драматичното съдържание на моите пана изискват голотата. Но това е целомъдрена голота, а не нейната похотлива, полускрита разновидност, която вие изглежда предпочитате и която аз считам достойна да украсява само стените на публичните домове.
Председателят, който в този миг си спомни за трите си дъщери, намръщено изрази несъгласието си.
— Трябва да ви помоля да употребявате по-умерен език.
— Без съмнение, Ваша милост, това беше езикът на човек, който има опит, когато се позовава на подобни „образци“ — опита се да се надсмее Шарп, но скоро изразът на лицето му стана каменен и той се обърна към Стивън. — Не мога да допусна, че е морално и скромно да се изобразяват на публични изложби интимните части на човешкото тяло. Предлагам ви да признаете, че това е неприлично.
— Тогава защо те са изложени в най-големите изложби в света? Само в музея „Прадо“ вие можете да наброите десетки статуи от майстори като Микеланджело и Донатело, в които това, което вие имате удоволствието да наричате „интимни части“, са публично изложени.
Шарп не се стремеше да се защити, а постави следващия си въпрос.
— Мисля, че само преди малко, когато описвахте вашата работа, вие използвахте думата „целомъдрие“. Кажете ми тогава бихте ли нарекли насилието върху жена целомъдрен акт?
— Не, разбира се, що се отнася до насилника.
— Все пак вие трябва да приемете, че във вашите картини вие сте нарисували акт на изнасилване… ако мога да използвам тази дума.
— Ако се отнася до мен, аз ви позволявам да използвате тази дума.
— Благодаря ви за любезното разрешение. Това обаче е една ненужна дума.
— Има я обаче в речника.
— Но с най-отвратително значение. Бихте ли бил достатъчно добър да кажете на съда, защо сте предпочели да се възползвате от тази толкова отвратителна тема.
— Може би съм последвал нечий пример.
— Чий пример, сър?
— Старите италиански художници, които вие определихте като класици и към които изпитвате такова възхищение и уважение — те са използвали подобни сцени постоянно.
— Очаквате ли, че ще ви повярваме?
— Аз не очаквам от вас нищо освен невежество и предразсъдъци. Но независимо от това истината е тази. Тициан например е използвал тази тема многократно, особено в „Изнасилването на Европа“, след това в „Изнасилването на сабинянките“, една от най-известните картини в света. И отново виждаме същата тема в „Отвличането на Психея“ от Прудон. Тези платна са закачени в Лувъра, който вие без съмнение сте посещавали, и предполагам можете да се съгласите, че това е една твърде престижна галерия. Само темата „Изнасилването на Даная“ е била многократно използвана от Тициан и Кореджо. Рембранд, който макар че не е бил от старите италианци, но все пак е художник с определено име, е нарисувал Даная като жена, която лежи разсъблечена и напълно непокрита на леглото си.