Читать «Гробницата на кръстоносеца» онлайн - страница 192

Съдиите се посъветваха и след като поговориха и със секретаря на съда, потвърдиха с кимване на глава, че са съгласни с доводите на Шарп.

— Ние не можем да позволим на господин Глин да застане пред съда — разпореди се председателят на съдебния състав. — Събирането на свидетелства на художествена основа е съвсем недопустимо.

— Но — възкликна Стивън — по какъв друг начин вие ще съдите произведение на изкуството?

— От материална гледна точка няма никакво значение дали картините са произведения на изкуството — реагира бързо председателят, който не обичаше да бъде провокиран. — И най-красивата картина на света може да бъде неприлична.

Стивън се олюля от този логически шедьовър и за миг остана безмълвен.

— В такъв случай аз няма да мога да ползвам услугите на господин Глин като свидетел?

— Не!

В този момент една масивна фигура се изправи от първата редица на галерията и се облегна на перилата. Брадата на Глин беше щръкнала застрашително напред над завързания на възел червен шал.

— Ако не мога да бъда повикан, то най-малкото ще трябва да бъда чут.

— Тишина в залата!

— Ще млъкна едва след като се изкажа. Според мен тези пана са естетическо творение от първостепенна величина. В техния реализъм и широта на интерпретацията те съперничат на произведенията на Домие. По ритъм и динамика на формите те заслужават да бъдат сравнявани с най-добрите творения на Ел Греко. Само вулгарен и мръсен мозък може да ги разглежда като неприлични.

— Сержант, изведете този човек от залата.

— Сам ще си ида — каза Глин и се насочи към вратата. — Ако остана тук, сигурно ще кажа нещо неприлично — добави Глин и излезе навън.

Смущението, което настъпи след това словесно избухване, продължи няколко минути. Когато всичко утихна, председателят, сериозно провокиран, изгледа галерията.

— Ако подобно нарушаване на реда се повтори отново, ще изпратя незабавно човека, който го предизвика в затвора за презрително отношение към съда — рече той и се обърна към Стивън.

— Ще продължите ли?

— Щом не ми се разрешава да призовавам свидетели в подкрепа на моята позиция, то мога да повторя казаното и сам.

— Това всичко ли е? — запита съдията, като потисна своето раздразнение и отново се опита да го насърчи. — Сигурно имате да кажете още нещо в своя защита.

— Не!

Когато чу това, Шарп скочи на крака.

— С ваше позволение, Ваша милост — рече той, като постави едната си ръка върху ревера, наклони глава замислено, след това я вдигна рязко и изгледа Стивън. — От всичко, което казахте, вие нито веднъж не ни обяснихте защо сте се чувствали задължен да свържете в композиция тези шест голи тела, четири от които са женски.

— Направих това по няколко причини, едната от които е красотата на голото човешко тяло.

— Но сигурно не смятате, че човешкото тяло трябва да бъде изцяло показвано?

— Ако трябва да е голо, то трябва да се покаже.

— Недейте преднамерено да се правите, че не разбирате въпроса. Нима скромността не изисква определени части винаги да бъдат покрити?