Читать «Градът на часките. Слуги на уонките» онлайн - страница 146

— Какво е това място? — обърна се той към шофьора, който го погледна с лека изненада.

— Това е Кръгът, мястото за Трогателно причастие. Чужденец ли сте в Сетра?

— Да.

Шофьорът направи справка с жълтата табелка с разписание.

— Следващото представление ще бъде на четна дата, когато рекордьорът с деветнайсет жертви ще бъде доведен, за да се пречисти от ужасяващото си отчаяние. Деветнайсет! Това е най-голямото постижение след двайсет и двамата на господаря Уис от Ахатовия замък.

— Искате да кажете, че е убил деветнайсет души?

— Разбира се, какво друго? Вярно, четири са дечица, но все пак сериозен успех в наши дни, когато хората са нащрек за аули. Цяла Сетра ще се събере за изкуплението. Ако все още сте в града, едва ли бихте могли да сторите нещо повече за прочистването на душата си.

— Навярно сте прав. Колко далеч е дворецът Син нефрит?

— През Далмере и сме почти там.

— Ще ви помоля да побързаме — припомни Рейт.

— Разбира се, господине, но ако катастрофирам или пострадам, ще почувствам непреодолим срам и тогава не нося отговорност за последствията.

— Склонен съм да ви разбера.

Моторната триколка се стрелна по широк булевард, като непрестанно криволичеше и маневрираше, за да избегне дупките по пътя. Огромни дървета с черни стъбла и кафяви и мораво зелени листа надвисваха от двете страни, прикривайки къщи с невъобразима архитектура. Шофьорът посочи с пръст.

— Ето там, на онзи хълм, това е дворецът Син нефрит. Кой вход ще предпочетете, господине? — той погледна любопитно своя пътник.

— Карайте отпред — отвърна Рейт. — Къде другаде?

— Както заповядате, ваша светлост. Макар че гости от вашия ранг не пристигат с обикновени триколки.

Машината избръмча нагоре по пътя и спря пред големия портал. Рейт заплати за транспорта и стъпи върху постелка от коприна, която междувременно бяха опънали пред краката му двама кланящи се прислужници. Той мина под високата арка и се озова в стая, облицована с огледала. Безброй кристални призми се поклащаха и блещукаха на сребърни вериги. Иконом, издокаран в ливрея от червеникавокафяво кадифе, го посрещна с почтителен поклон.

— Ваша светлост е добре дошъл. Желаете ли да си отдъхнете, или да се освежите? Ще си позволя най-любезно да ви припомня, че лорд Чизанте очаква с нетърпение удоволствието да се срещне с вас.

— Ще го навестя незабавно. Аз съм Адам Рейт.

— Господар на кое царство?

— Кажете на лорд Чизанте, че нося важна информация.

Икономът погледна смутено Рейт и на лицето му се изписаха дузина противоречиви чувства. Рейт осъзна, че е допуснал нетактичност. „Няма значение — помисли си той. — Господарят Син нефрит ще трябва да прояви снизходителност.“