Читать «Градът на часките. Слуги на уонките» онлайн - страница 138

— Ще призная, че не зная нищо по въпроса. Защо трябва да има стена около целия остров?

— За да спрат пнумите, които са плъзнали из Тчай като плъхове. Уонките не са общителен народ. Нещо повече — погледни ей там под водата.

Рейт надзърна във водата и едва сега забеляза, че успоредно с кораба, на дълбочина от петнайсетина стъпки, се плъзгаше тъмен човекоподобен силует с някакво метално устройство, прикачено към средата на тялото. Съществото описа завой, без да помръдва с крайници, и се отдалечи към тъмните води.

— Уонките са амфибии и притежават електрически хидродвигатели, с които да се придвижват под вода.

Рейт вдигна визоскопа. Също като стените, и кулите на града бяха изработени от черно стъкло. Кръглите им прозорци бяха дискове, по-черни от стъклените стени; балконите, на пръв поглед от крехък кристал, се превръщаха в мостове към съседните сгради. Рейт засече някакво движение — не бяха ли това двама уонки? Той даде увеличение и едва сега откри, че фигурите без никакво съмнение принадлежат на уонкоиди — с брашнено бяла кожа и остригани до голо, почти плоски скалпове. Лицата им изглеждаха равни, но същевременно мрачни и навъсени; бяха облечени с черни дрехи, слято горнище и долнище като комбинезон, върху който висяха дребни инструменти, уреди и апарати. Докато крачеха от една сграда към друга, те разглеждаха „Варгаз“ и за един миг Рейт придоби усещането, че го виждат, сякаш са на ръка разстояние. Той се дръпна и свали визоскопа.

Анахо го изгледа внимателно.

— Какво има?

— Видях двама уонкоиди… Дори уродлив мутант като теб изглежда почти нормален в сравнение с тях.

Анахо се закиска.

— Истината е, че трудно можеш да ги отличиш от типичния получовек.

Рейт не искаше да спори, още повече че не можеше да определи точно какво бе съзрял в онези две безизразни бели лица. Той погледна отново през визоскопа, но уонкоидите бяха изчезнали. Дордолио също бе излязъл на палубата и беше втренчил възхитен поглед в неговия визоскоп.

— Що за инструмент е това?

— Електронен оптичен прибор — отвърна Рейт, без да си дава труда да обяснява.

— Никога не съм виждал такъв — Дордолио вдигна очи към Анахо. — Дирдирско производство ли е?

— Мисля, че не — поклати глава Анахо, който предчувстваше забавлението.

Дордолио изгледа учудено Рейт.

— Тогава е часки или уонкски? — той се наведе да разчете отблизо надписите. — Каква е тази писменост?

Анахо сви рамене.

— Непозната за мен.

— А за теб? — обърна се Дордолио към Рейт.

— За мен е съвсем позната — подсмихна се Рейт. — Тук пише:

„Федерална космическа агенция Отдел за разработка и производство на инструменти. Фотоувеличителен бинокулярен телескоп, модел XI 1000 Непроекционен, да не се използва в пълна тъмнина ВАФ-1303-К-29023 Използвайте само зарядно устройство тип Е5. При лошо осветление включете кориметричния компенсатор. Не гледайте право към слънцето при максимално увеличение, в случай на повреда на засенчващите щори е възможно увреждане на зрението.“