Читать «Градът на часките. Слуги на уонките» онлайн - страница 124

— Не виждам необходимост да бъда тактична — заяви девойката. — Нуждаех се от тези неща и наредих да ми бъдат донесени тук.

Рейт се намръщи.

— Добре, няма да споря. Дойдох да ти кажа следното: запазих места на борда на един кораб на име „Варгаз“, който отплава за Кат утре по обяд. Това е обикновен, непретенциозен кораб, тъй че ще са ти нужни обикновени, непретенциозни дрехи.

Цветето го погледна изумено.

— Но благородният Алутрин Звездозлатни запази каюти на „Язилиса“!

— Ако предпочита да пътува на „Язилиса“, негова воля, стига да може да си плати за удоволствието. Току-що го осведомих, че не смятам да плащам нито разходките му с паланкин, нито пътуването до Кат, нито… — Рейт махна с ръка към пакетите — за труфилата, които очевидно си избрала под негово влияние.

Илин-Илан се изчерви от гняв.

— Не съм предполагала, че си такъв скръндза!

— Имаш още една възможност, но не ти я препоръчвам. Дордолио…

— Това е името му за приятели — прекъсна го полугласно девойката. — За предпочитане е да прибягваш до всекидневното официално име — Алутрин Звездозлатни.

— Както и да е, „Варгаз“ отплава утре по обяд. Можеш да се качиш на борда или да останеш в Коуд — както предпочиташ.

Рейт се върна в салона. Хамалите и носачът си бяха тръгнали. Дордолио стоеше на предната веранда. От инкрустираните украшения, които пристягаха бричовете на коленете му, нямаше и следа.

3.

Когът „Варгаз“, със заоблена кърма и висока носова кула, се поклащаше лениво, привързан с въжета за кея. Като всичко останало на Тчай, всеки негов детайл бе прекалено натруфен и ненужно подчертан. Извивката на корпуса бе пищна, бушпритът стърчеше към небето, платната — безочливо нашарени с кръпки.

Цветето на Кат придружи мълчаливо Рейт, Траз и Анахо на борда на „Варгаз“, следвана от носач, който тикаше багажа й на количка.

Половин час по-късно на пристана се появи и Дордолио. Той огледа за минута-две „Варгаз“, сетне прекоси трапа. Размени няколко думи с капитана и хвърли една малка кесия на масата. Капитанът се намръщи изпод рунтавите си вежди, но ако имаше някакви възражения, запази ги за себе си. Отвори кесията, преброи секвините и изглежда, откри някакво несъответствие, което не пропусна да сподели. Дордолио бръкна с отегчен вид в друга кесия, извади исканата сума и капитанът посочи с дебел палец към кърмовата кула.

Дордолио подръпна мустак и вдигна очи към небето. Сетне слезе на кея и махна на двама носачи, които го чакаха с багажа. После, след официален поклон към Цветето на Кат, се отдалечи към отсрещните перила, откъдето зарея мрачен поглед към Дуан Жер.

Още петима пътници се качиха на борда — дребен, охранен търговец с меланхолично сив кафтан и висока цилиндрична шапка и мъж от Облачните острови със съпругата си и двете си дъщери — свежи и фини създания с бледа кожа и оранжева коса.

Час преди пладне „Варгаз“ вдигна платна, отвърза въжетата и се отдалечи от кея. Покривите на Коуд се превърнаха в тъмнокафяви призми, наредени върху планинския склон. Екипажът опъна платната, нави и завърза въжетата и накрая извади от трюма един малък грубо излят топ и го монтира на предната палуба.