Читать «Градът на часките. Слуги на уонките» онлайн - страница 123

Илин-Илан бе облечена в елегантна рокля от тъмнозелена коприна с тъмносин корсаж. Очарователна малка шапчица от обсипана с кристали мрежа прихващаше косите й. Когато видя Рейт, тя се смути, спря и прошепна нещо на Дордолио. Кавалерът засука златистите си мустаци и пристъпи към масата, където седяха Рейт, Анахо и Траз.

— Всичко е наред — обяви той. — Запазих места за нашата група на борда на „Язилиса“, кораб с отлична репутация.

— Боя се, че сте си направили излишен труд — отвърна любезно Рейт. — Уредих нещата по друг начин.

Дордолио се изправи и го погледна недоволно.

— Трябваше първо да се консултирате с мен!

— Не виждам защо — заяви Рейт.

— С кой кораб ще плавате? — настоя да узнае Дордолио.

— С кога „Варгаз“.

— С „Варгаз“? Ба! Плаващ кокошарник. Не бих се качил за нищо на света на борда му.

— Няма да е необходимо, щом ще пътувате с „Язилиса“.

Дордолио подръпна мустаци.

— Принцеса Син нефрит също предпочита удобствата на „Язилиса“.

— Колко щедро от ваша страна — подсмихна се едва забележимо Рейт. — Да спонсорирате пътуването на толкова голяма група.

— Направих каквото ми беше по силите — призна Дордолио. — И тъй като вие отговаряте за финансирането на групата, боцманът ще ви предяви окончателната сметка.

— Съмнявам се — въздъхна Рейт. — Както одеве ви казах, вече сме запазили места на „Варгаз“.

Дордолио изсъска сприхаво през стиснатите си зъби.

— Това е нетърпимо.

Хамалите и носачът се приближиха плахо и се поклониха пред Рейт.

— Ще бъдете ли тъй добър да погасите своите задължения?

Рейт повдигна вежди. Нямаше ли предел нахалството на Дордолио?

— Разбира се, само че се обърнете към този, който е ползвал услугите ви — заяви той и се изправи. След това се качи в стаята на Илин-Илан и почука на вратата. Чу се шум, след малко девойката надзърна през леко открехнатата врата.

— Може ли да вляза? — попита Рейт.

— Преобличам се.

— Преди това не беше пречка.

Вратата се отвори, Илин-Илан се отдръпна нацупено встрани. Рейт влезе. Навсякъде имаше пакети, някои бяха отворени и се виждаше, че са пълни с дрехи и кожи, плюшени пантофки, бродирани корсажи, разноцветни шапки. Рейт се оглеждаше учудено.

— Приятелят ти е невероятно щедър.

Цветето понечи да отговори, но прехапа устни.

— Само най-необходимото за из път. Не бих искала да пристигна във Верводей издокарана като прислужница — говореше с надменен тон, какъвто Рейт не бе чувал досега. — Нищо повече от пътнически разходи. Можеш да си водиш сметка и да я предоставиш на баща ми, когато пристигнем.

— Поставяш ме в трудно положение — заговори Рейт. — Сторя ли го, неминуемо ще изгубя достойнство. Ако платя, ще изглеждам глупак, ако ли пък не, ще бъда обявен за безсърдечен скъперник. Струва ми се, че би могла да уредиш всичко с малко повече такт.