Читать «Градът на часките. Слуги на уонките» онлайн - страница 120

— Моите верни оръженосци — и тримата ми оказаха неоценима помощ. Ако не бяха те, съмнявам се, че сега щях да съм между живите.

— В такъв случай — заяви кавалерът те могат да разчитат винаги на покровителството на Дордолио Златния, Червения халцедон. Ще разреша да използват и всекидневното ми име — Алутрин Звездозлатни — той се поклони още веднъж, като този път включи в поздрава си и тримата, и щракна с пръсти на една прислужница: — Стол, ако обичате. Ще вечерям на тази маса.

Прислужницата не изглеждаше особено впечатлена от кавалера, но въпреки това изпълни нареждането. Дордолио се настани на масата и насочи вниманието си към Цветето на Кат.

— Ще ми разкажете ли за своите премеждия? Предполагам, че са били ужасни. И въпреки това изглеждате толкова свежа и цъфтяща.

Цветето се разсмя.

— В тези дрехи на степните жители? Нямах възможност да ги сменя. Трябваше да си купя нови, преди да ви позволя да ме гледате.

— Дори не бях забелязал — махна Дордолио с ръка, след като метна един поглед на сивите й одежди. — Прекрасна сте, както винаги. Но ако желаете, ще ви придружа по време на пазаруването — тукашните пазари преливат от разкош.

— Разбира се! Но разкажете ми за себе си. Та значи, баща ми е издал повеля?

— Така е, дума да няма, и обеща награда. Най-храбрите откликнаха. Проследихме дирята ви до Спанг, където научихме кой ви е отвлякъл — жриците на Женското тайнство. Мнозина се отказаха, смятайки ви за безвъзвратно изгубена, но не и аз. И упорството ми бе възнаградено! Връщането ни в Сетра ще бъде триумфално!

Илин-Илан извърна глава и погледна със загадъчна усмивка Рейт.

— Аз, разбира се, нямам търпение да се прибера у дома. Какъв късмет да ви срещнем в Коуд!

— Забележителен късмет — кимна сухо Рейт. — Само преди час пристигнахме от Пера.

— Пера? Не зная къде е това място.

— Далече на запад, в Мъртвата степ.

Дордолио го изгледа тъпо, сетне насочи вниманието си към Цветето.

— Какви трудности трябва да сте преживяла! Но сега сте под закрилата на Дордолио! Връщаме се незабавно в Сетра.

Поднесоха основното ядене, а Дордолио и Илин-Илан продължаваха да разговарят оживено. Траз, смутен от изобилието непознати прибори на масата, ги поглеждаше намусено, сякаш подозираше, че му се присмиват. Анахо не им обръщаше внимание, Рейт се хранеше мълчаливо. Най-сетне Дордолио се облегна назад.

— А сега да пристъпим към конкретните дела. Пощенският кораб „Язилиса“ е привързан на кея и скоро ще отплава за Верводей. Колкото и да ви натъжи това, ще трябва да се разделите час по-скоро с приятелите си, тъй като е време да уредим отпътуването си за дома.

— По някаква случайност — съобщи с невъзмутим вид Рейт — ние също ще пътуваме за Кат.

Дордолио го погледна учудено, сякаш Рейт бе заговорил на непознат език.

Кавалерът се надигна, подаде ръка на Илин-Илан и я отведе на терасата в другия край на столовата. Междувременно прислужницата им съобщи сметката:

— Пет секвина, ако обичате — за пет ястия.