Читать «Градска тарифа» онлайн - страница 3

— Разбира се — усмихна се Седов и повика сервитьора.

От всички ресторанти, в които водеше Соня, този й беше любимият, защото неговото момиче си умираше за сладкиши, а тук менюто гъмжеше от разкошен избор на десерти с бита сметана, която тя обожаваше.

* * *

— Лельо Ира, ти звезда ли си?

Осемгодишният Гриша Стасов гледаше Ирина Савенич сериозно и замислено. Впрочем всичко в своя детски живот той правеше замислено и сериозно.

— Не, котенце, не съм истинска звезда, просто съм второстепенна актриса — също тъй сериозно отговори Ирина. — Но съм много добра.

Коротков прихна в шепа и се извърна.

— Сигурно ме поднасяш — сериозно разсъждаваше на глас Гриша. — Защо чичо Юра се смее? Ако ми казваше истината, той нямаше да се смее. Смее се, защото ме будалкаш.

Стигнало до този безспорен извод, момчето удовлетворено замълча и се замисли за нещо. Докато то мислеше, Ирина продължи бързо да реже зеленчуците, а съпругът й с пресилено сериозен вид напукваше с кулинарно чукче пържолите върху дървената дъска. В кухнята надникна Татяна, майката на Гриша.

— Синко, не пречи на чичо Юра и леля Ира, иди в стаята си да играеш.

— Той не ни пречи, Танюша — отвърна Коротков. — Малкият работи като следовател. Целият се е метнал на теб. Здравата ни разпита тук.

— Сериозно ли?

— Да — потвърди той. — Детето иска да знае какви са мащабите на Иркината слава. Тоест — звезда ли е тя или не.

— Е, и какво установи, сине? — попита Татяна.

— Не съм установил още — делово съобщи Гриша. — Леля Ира не отговаря на поставения въпрос, измъква се. Тя смята, че съм още малък и с мен не може да се разговаря сериозно.

— Господи, какъв ужас! — Ира захвърли ножа и се хвана за главата. — Таня, как възпитавате детето със Стасов? Та то няма детство. Чуй го само как говори! Сякаш е на четирийсет години, а не на осем.

— Мамо — внезапно се обади Гриша, — аз се сетих. Леля Ира е истинска звезда и всички го знаят, само аз не го знаех, затова въпросът ми се стори смешен на чичо Юра. Прав ли съм?

— Прав си, слънчице — засмя се Татяна. — Върви си в стаята, сега леля Ира ще реже лук и ще та потекат сълзички.

Гриша с достойнство излезе от кухнята. Дори заплахата, че лукът ще го разплаче, не го накара да се движи по-бързо. Стасов винаги казваше, че жена му е родила тризнаци: първо сериозността на Гришка, после бавните му реакции и чак накрая самия Гриша.

Празнуваха Деня на милицията. Вярно, 10 ноември тази година се падна в делничен ден, затова се разбраха да се съберат у Татяна и Стасов в най-близката до празника събота. Поделиха си задълженията: Коротков обеща с помощта на жена си да сготви някакво месо по абсолютно невероятен начин, Каменская и Чистяков трябваше да донесат десерта, на домакините се паднаха алкохолът и мезетата. А пък млиновете, както обикновено, се очакваха от Миша Доценко, защото никой не умееше да ги приготвя по-добре от неговата благоверна.

Коротков и Ирина пристигнаха по-рано, понеже „абсолютно невероятната“ рецепта изискваше време, а гостите трябваше да дойдат чак след един час. Татяна още веднъж провери подредената маса, убеди се, че всичко необходимо е направено и тя може да си почине малко, така че си наля чай.