Читать «Градска тарифа» онлайн - страница 2

— И аз това казвам… — неопределено въздъхна тя. — Не е милионер. Хем не се жени за нея, хем няма пари, изобщо никаква полза от него. Защо ли мама се занимава с този човек? На нейно място веднага бих го зарязала.

— И да остане сама? — скептично вдигна вежди Павел.

Той отдавна беше свикнал с демонстрираната от дъщеря му липса на всякакво уважение към родителите й. Това, естествено, не му харесваше. Опитваше се да й прави забележки, че нали, не бива да говори за по-възрастните с подобно пренебрежение, но полза никаква, така че трябваше да се примири. Вече не можеше да я превъзпита.

— Нищо, няма да остане сама. Нали не остана, когато те заряза.

Нещо твърде уверено прозвуча гласчето й. Дали просто така го изтърси, или имаше предвид нещо конкретно? Павел й зададе още един-два подвеждащи въпроса и ситуацията се изясни. Наталия имала вече нов ухажор, някакъв заможен тип, постоянно живеещ в Австрия. В момента създавал в Русия поредния (трети ли, а дали не вече и пети) филиал на своята фирма. И на Сонечка май й се струвало, че намеренията му са напълно сериозни. Във всеки случай, вече ги поканил на гости в Австрия. Засега на гости, а по-нататък…

— Е, и майка ти какво? Съгласи ли се? — вяло се поинтересува Седов.

— Хайде де, ще се съгласи тя — болезнено изкриви лице Соня. — Тя не може да зареже скъпия си Иля. Какво щял да каже той, пък как щял да го приеме, неприлично било… Глупости. Защо не вземеш да си поговориш с нея? Теб ще те послуша.

— Сонка, не си измисляй — разсмя се той. — Как ще си поговоря с майка ти? За какво? Че трябва да зареже човека, когото обича, и да замине с някакъв, дето почти не познава? Какви ги приказваш?

— Ама каква ти любов?! — отчаяно възкликна Соня. — Тоя неин Иля е жалко същество, никаква полза от него. А можем да живеем в Австрия като нормални хора.

Никак не му хареса изречената вече за втори път дума „полза“. Съвършено очевидно беше, че неговото момиче измерва ценността на мъжете изключително според тяхната платежоспособност. От Иля няма файда, защото той не ги води с Наталия в чужбина и не им прави разкошни подаръци, а от австрийския бизнесмен несъмнено ще има. Ох, Сонка, Сонка! Кога я изпусна толкова? Откъде се насади у нея подобно отношение към живота?

В този момент у него едва не се обади чувството за вина — нали Седов се бе развел с жена си преди пет години, сега можеше да се зачекне темата за бащиното невнимание към детето и така нататък… Но Павел, който не подозираше за това опасно усещане, ловко го избегна. Направи го абсолютно инстинктивно и затова безпогрешно.

— Така де — замислено продума той, — защо майка ти и Иля още не се женят? Майка ти ли не иска?

— Ха, не искала! Ще й се и още как…

— Каква е причината тогава? Нали той, доколкото знам, е свободен.

— И какво от това? Той е лъжец, само че мама не го разбира. Твоята Милена сигурно също си мечтае да се омъжи за теб, ама ти не й предлагаш, макар че и ти си свободен. Всички мъже лъжат…

— Соня!

— Добре де, добре, тате, извинявай. Ще ми поръчаш ли десерт?