Читать «Гошко» онлайн - страница 5

— А сега да си идем у дома. Днес за наказание ще кълвеш жълт кукуруз. Още не са ни дали заплатите за да ти купя жито или белени слънчогледови семки. Чака ме работа, бе приятел. Трябва да тръгвам! Ако ме питаш дали ще те затворя в клетката, ще ти отговоря, „Няма!“. Днес ще се разхождаш свободно по белия балатум на терасата. Само гледай да не акаш много, че нямам вече сили за чистене. Нали се разбрахме?

По външния вид на Гошко бе ясно, че няма никакви възражения.

Старият пазар все повече се оживяваше. Дежурните млади безделници бяха окупирали вече павилиона на Росен. Бяха взели първата си бира и коментираха шумно някакъв международен мач. Росен бе подал глава от прозорчето и чат пат се включваше в дискусията.

Соня също бе окупирана от прегладнели посетители. Тя се фръцкаше с червената къса престилчица, кокетничеше и се смееше кръшно. Баничките и вървяха на поразия. Какво по радостно от това!?

Някаква възрастна пенсионерка опипваше стоката на Надежда. Всичко и се виждаше скъпо. Все пак се реши, протегна ръка, взе китка магданоз и отброи няколкото жълти стотинки.

Бъки, черният изящен пинчер, чийто стопанин е собственикът на „Червеното“, бе застанал пред вратата на магазинчето и лаеше неудържимо. Изящният му кучешки нос и острият поглед бяха усетили присъствието на котарака-помияр.

Ето го, той се появи откъм кофите за смет. Пристъпваше внимателно и с тиха стъпка се насочваше към павилиона на Соня.

Бъки го лаеше, но не посмя да го последва. Явно добре бе преценил силите си.

2 май 2010 г.

Враца

Информация за текста

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/16085]

Последна редакция: 2010-05-18 19:30:00