Читать «Гошко» онлайн

Алекс Болдин

Гошко

Тоя разказ посвещавам на всички мои близки и приятели,

за които Гергьовден е важният им ден.

От известно време на Стоян му бе много самотно. Жена му бе починала отдавна, още през 2003-та от операция на сърце. Бяха минали цели седем години и почти бе избледнял спомена за нея. Въпреки всичко идваха моменти на ужасна самота които по никакъв начин не можеше да преодолее. Ето и сега, погледне тичащ по асфалта гълъб и му заседне буца на гърлото. Чуе детски смях и се вцепени. Пусне си стар любим блус на Карлос Сантана, заплаче китарата и той — хоп, готов е да заплаче заедно с нея. Нерви, нерви, нерви! Чудеше се как да се справи с депресията. Опитваше какво ли не, удряне на сто грама менте ракия от крак на павилиона на Росен, садене на петунии в пластмасови саксии, дишане по съвета на йогите, нелегален риболов в близкия до града язовир. Нищо! Никакъв ефект!

Някой го посъветва да си купи папагалче, което да му чирика и да го буди сутрин преди слънце.

„Дали пък би помогнало?“ — каза си и мигом се затече към магазина за домашни любимци. Той се намираше на две преки от неговата кооперация, досами железопътната линия. Тъкмо отминаваше старата фурна „Арчър“, когато незнайно откъде пътят му пресече едно дребно пиленце. Беше малко, червеничко, крехко, с жълта човчица. То спря, наклони главица към него и го загледа някак учудено. Сякаш Господ му го пращаше. Стоян клекна, протегна ръка, като че ли държеше нещо много ценно в нея, изду устни напред, цъкна с език и проточи:

— Пи, пи, пи, пи-и-и, пи-и-и! Ела душицата, ми ела!

Пилето първоначално се стъписа, искаше да побегне, но после спря, престраши се и доближи нопознатото и интересно същество. Още крачка-две, достатъчни за Стоян да протегне ръка и да го хване.

То изчирика уплашено в ръката му, после затихна и се умълча в очакване на по нататъшните събития.

„За какво ми е папагалче? Ето ти си ми нужен! Ще извинява майчето, и стопанина ти ама при мен ще си бъдеш много по-добре.“ — Погали го нежно по главицата, поотпусна пръсти за да не го нарани от стискане и тръгна към дома си.

Погледнато отвсякъде това си беше чиста проба кражба на живо имущество. Тя се наказва най-малко с овикване или с дълга псувня от страна на стопанина. Такъв обаче не се забелязваше наблизо и поради тоя факт кражбата бе узаконена.

Все пак Стоян се отби до магазина за домашни птици. Влезе, разгледа клетките за папагалчетата, избра си една по-голяма и попита продавачката за цената. Тя се оказа негова стара позната, вдовицата на Мито Краставичаря, с който бяха колеги в близкото минало.

Погледна го Митовица, съзря пилето в ръката му, ококори очи, зацъка с език, после се усмихна и попита:

— Ами когато порасне кокошката, май ще трябва да смениш клетката, защото няма да може да се обърне в нея. Ами яйцата? И за тях трябва полог. Пък ще трябва и да я разхождаш, защото ще и закърнеят мускулите на краката.

— Абе, зная аз какво да правя. Ти само ми кажи какво да му купя за храна, че то е много малко, а аз опит с пилета нямам.

— Нямаш проблем, Стояне. Ето ти два плика със семенца. Като се свършат мини пак. А като поотрасне му купи от магазина тронено жито, каквото ползват за задушница или смески за прасе. Те птиците не пробират и ядат всичко. Веднъж в седмицата му бери райграс, за да кълве и да си доставя витамини. Може и слънчогледови семки да му даваш, но олюпени за да не му се нарани хранопроводчето. По рядко хляб, че от него хващат запек. Това е.