Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 191

Умът на Фийлд трескаво обмисляше ситуацията. Джефри се изправи и взе уискито от шкафа. Напълни чашите и запали нова цигара. Тежко се отпусна на дивана.

— Рускините имат тази особеност, че никога не са такива, за каквито се представят.

— Нямам друг избор.

— Предполагам, че си влюбен.

Фийлд се загледа като хипнотизиран в искрящата златиста течност. Принуди се да отмести очи.

— Нямам право да искам от теб такова нещо, но можеш ли да й издадеш паспорт и нужните документи?

Джефри втренчено се загледа в ръцете си. Фийлд очакваше да откаже.

— Как е пълното й име?

— Наташа-Олга Медведева.

Джефри се изправи, отиде при шкафа и извади лист и писалка.

— Дата на раждане?

— Първи април 1900 година — измисли си Фийлд.

Джефри се обърна:

— Ще видя какво може да се направи, но само при едно условие и няма да търпя никакви възражения. Трябва да разбереш този град и истинската сериозност на положението си. Ще заминеш утре с първия кораб. Ще направя всичко възможно за момичето, но сега искам да си го избиеш от главата, ясно ли е?

Фийлд не отговори.

— Не ме разбирай криво, Ричард. Не можеш да направиш нищо повече за тази жена. Откажи се от нея.

50.

Фийлд отиде пеша до Клуба по езда и клекна в сянката под часовниковата кула. Не знаеше къде да отиде и откъде да наблюдава апартамента на Наташа. Прозорците бяха тъмни. До него спяха мъж и жена с децата си. Той се замисли за семейството, което Капризи бе подпомагал.

Спомни си бала в Клуба по езда, на който беше забавлявал Пенелъпи.

Около четири часа един продавач на вестници стовари стоката си на отсрещния тротоар и Фийлд отиде да си купи „Норт Чайна Дейли Нюз“. Сензационното заглавие на първа страница гласеше: „КЪРВАВИЯТ ПЕТЪК“. Той отиде под уличната лампа пред „Щастливи времена“. Повечето статии бяха посветени на Патрик Грейнджър — „един от най-изтъкнатите обществени служители в цялата история на Шанхай“. Имаше кратко съобщение за Капризи със снимката от полицейската му карта. Описваха го като чикагски детектив, който се преместил в Шанхай, „след като убил жена си и сина си при катастрофа след употреба на алкохол“. Фийлд се почуди откъде са получили такава подробна информация. Вероятно от Маклауд, който не се беше посвенил да очерни паметта на колегата си.

Младият мъж сгъна вестника и провери колко пари има. Бяха двайсет долара.

Той отново застана на тъмно, далеч от бездомниците, и се увери, че револверът му е зареден. Нямаше други патрони, освен тези в барабана. Не мислеше, че е безопасно да се върне в общежитието.

Почуди се дали Маклауд наистина ще му позволи да напусне града. Тръгна към Френската концесия.

Руската църква тънеше в мрак, надгробните плочи изглеждаха призрачно на бледото сияние от уличните лампи. Фийлд влезе и застана до самия вход на гробището. Погледна краката си. Обувките му бяха изтъркани и мръсни. Той прокара пръсти по наболата си брада и през косата си. Не можеше да си представи да живее, без да мисли за тази жена.