Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 190
Том Брадби
— Правил си това през войната — отбеляза тихо.
— Много пъти. — Джефри се изправи. — Ще се оправиш. — Явно не го беше разбрал. — Виждал съм много по-тежки рани.
Фийлд кимна:
— Маклауд стои зад всичко.
Джефри се намръщи:
— Трябва да пийнеш нещо.
Фийлд не отговори. Вуйчо му отиде с накуцване при шкафа и взе две чаши.
— Много полицаи работят за Лу и Маклауд е главният.
— Маклауд ли?
— Да.
— Това е невъзможно. Той е чист като сълза.
— Даде ми ултиматум да напусна Шанхай до утре по обяд.
— Съжалявам, не разбирам.
— Маклауд работи за Лу. С Капризи бяхме на път да разкрием връзката между убийството на Орлова и контрабандния канал за наркотици, който минава през фабриките на „Фрейзърс“.
— „Фрейзърс“ ли?
— Подозирахме, че Чарлс Люис организира контрабандата на големи количества опиум. Крият наркотика в шевните машини и другите електроуреди и ги внасят в Европа. Люис е получавал някои от момичетата на Лу като награда, а китаецът е заличавал следите му.
Джефри пребледня:
— Чарлс Люис?
— Да.
— Имаш ли доказателства?
— Малко ни оставаше да намерим.
— Затова ли бяха нападенията тази нощ?
— Да.
— Ами Грейнджър?
— Отстраняване на съперник.
Джефри дръпна от цигарата си и замислено се загледа към верандата.
— Това са прибързани изводи. Имаш ли представа колко е богат Чарли?
— Разбира се.
— Дядо му е основател на „Фрейзърс“ и сега той е най-богатият човек в Шанхай. Собственик е на цяла финансова империя. Идеята ти е абсурдна. Той най-малко от всички се нуждае от незаконни сделки, за да печели пари.
— Знам, че обича да изтезава жени.
— Какви доказателства имаш?
— Бяхме на път да открием роднина на едно от убитите момичета, който ще го разпознае.
— Кой?
Фийлд не отговори.
— Имаш ли преки доказателства, че Маклауд е подкупен, или за съществуването на така наречените конспиратори?
Младият мъж въздъхна.
— В такъв случай трябва да си вървиш.
— Не смятам да бягам.
— Тук не е Лондон, Ричард, нито Ню Йорк или Париж. Не можем да печелим всички битки, но трябва да спечелим войната. Не мога да обвиня Люис или Маклауд пред Съвета, ако нямам железни доказателства, а ти не ми даваш нищо. Сега Маклауд със сигурност ще стане комисар, освен ако нямаме нещо конкретно, с което да попречим на избирането му. — Джефри въздъхна. — Вашето разследване наистина разбуни духовете, но след смъртта на Грейнджър и твоя колега няма какво да се направи. Иди в Хонконг. Мога да те уредя в тамошната полиция.
Джефри уморено се отпусна на дивана срещу Фийлд. Наведе се. Племенникът забеляза малка плешивина на темето му.
— Не можеш ли да арестуваш Маклауд?
— На какво основание? — Джефри разпери ръце, после потърка брадичката си. — Ти си полицаят, Ричард. Кажи ми какви доказателства имаш.
Фийлд погледна отражението си върху лъскавата масичка.
— Имам задължения.
— Глупости.
— Към едно момиче.
— Рускиня ли?
— Да.
— Наташа Медведева.
Сърцето на Фийлд се разтуптя.
— Откъде знаеш?
— Пенелъпи ми каза, че имаш любовна връзка. Видях Медведева в „Маджестик“. Нямаш никакви задължения към нея, Ричард. Не бъди глупак. Трябва да напуснеш този град. Ако се забъркаш още с тази жена, никой от нас няма да е в състояние да ти помогне.