Читать «Господарката на езерото (том 2)» онлайн - страница 35

Бонхарт скочи към нея и замахна с камшика. Вилгефорц направи един на пръв поглед небрежен жест с ръка, но и това беше достатъчно, за да се изтръгне камшикът от ръката на Бонхарт, а самият той да се завърти така, сякаш е получил силен удар.

— Господин Бонхарт — каза Вилгефорц, масажирайки пръстите си, — като че ли все още ви е трудно да разберете какви са задълженията на един гост. Постарайте се да запомните: когато сте някъде на гости, не се чупят мебели и произведения на изкуството, не се крадат дребни предмети, не се цапат килими и труднодостъпни места. Не се изнасилват и не се пребиват другите гости. Това, последното правило, важи поне до момента, в който домакинът сам приключи с изнасилването и пребиването на гостите си и даде знак, че вече може свободно да се бие и изнасилва. А ти, Цири, също трябва да си направиш изводи от думите ми. Не можеш ли? Ще ти помогна. Ти ще ми се отдадеш сама и ще се съгласяваш покорно с всичко, ще ми позволяваш да правя с теб всичко, което поискам. Според теб това е огромна жертва от твоя страна. Дълбоко се заблуждаваш. Защото аз няма да правя с теб онова, което ми се иска, а което съм принуден. Например: за да се реванширам за Танед, на мен ми се иска да ти извадя поне едното око, а не мога, защото се притеснявам, че няма да го преживееш.

Цири разбра, че трябва да действа или сега, или никога. Тя рязко се извъртя и измъкна Лястовичката от ножницата. Целият замък изведнъж завибрира, тя почувства, че пада и болезнено удари коленете си. Сви се, почти опирайки чело в пода, борейки се с желанието да повърне. Мечът се изплъзна от вцепенените й пръсти. Някой го вдигна.

— Да-а-а — провлачи глас Вилгефорц и подпря брадичка върху допрените си като за молитва длани. — Докъде бяхме стигнали? А, да, до твоето предложение. Животът и свободата на Йенефер в замяна… На какво? На това, че ти ще ми се отдадеш доброволно, с желание, без насилие и принуда? Съжалявам, Цири. За онова, което ще направя с теб, насилието и принудата просто са необходими. Да, да — повтори той, наблюдавайки с интерес как момичето хрипти, лигави се и се опитва да изкара съдържанието на стомаха си. — Без насилие и принуда просто няма да се получи. Уверявам те, че никога няма да се съгласиш доброволно на онова, което смятам да направя с теб. Така че предложението ти си остава жалко и смешно, а на всичкото отгоре и безсмислено. Затова го отхвърлям. Хванете я. И я отведете в лабораторията.

* * *

Лабораторията почти не се различаваше от онази, която беше позната на Цири от храма на Мелителе в Еландер. Тя също беше ярко осветена, тук също цареше идеална чистота. И тук имаше дълги маси с плотове, обковани с ламарина. Върху плотовете бяха натрупани стъкленици, реторти, колби, епруветки, тръбички, лещи, съскащи и бълбукащи дестилационни кубове и други странни прибори. И тук, както и в Еландер, силно миришеше на етер, спирт, формалин и още нещо, което внушаваше страх. Дори там, в приятелския храм, заедно с приятелски настроените жрици и Йенефер, лабораторията внушаваше страх на Цири. А там, в Еландер, никой не я беше вкарал вътре насила, никой не я беше хвърлил грубо върху скамейката, никой не я беше държал за ръцете с желязна хватка. Там, в Еландер, насред лабораторията, нямаше ужасяващ стоманен стол, чието садистично предназначение беше повече от очевидно. Там нямаше облечени в бяло и обръснати до голо типове, нямаше го Бонхарт, нямаше го възбуденият, почервенял и нервно облизващ устни Стефан Скелен. Нямаше го и Вилгефорц с едно нормално и друго малко и кошмарно мърдащо око.