Читать «Господарката на езерото (том 1)» онлайн - страница 11

С едва забележимо кимване Нимуе показа, че разбира.

— Накратко казано, предпочитам легендите, които се придържат по-строго към общоприетите рамки и не смесват измислицата с реалността, не се опитват да съберат на едно място праволинейния морал на приказката и дълбоко неморалната историческа истина. Предпочитам легендите, към които енциклопедисти, археолози и историци не дописват послеслови. Предпочитам принцът да се изкачва на върха на Стъклената планина, да целува спящата принцеса, тя да се буди от целувката и след това двамата да живеят дълго и щастливо. Така, а не по друг начин, трябва да завършва една легенда. Кой е рисувал портрета на Цири? Ето този, en pied?

— Няма нито един портрет на Цири. — Гласът на дребната магьосница беше делови до сухост. — Нито тук, нито някъде другаде по света. Не се е запазил нито един портрет, нито една миниатюра, нарисувани от някого, който би могъл да е видял Цири, да я познава или поне да я помни. На портрета en pied е изобразена Павета, майката на Цири. Нарисувана е от джуджето Руиз Дорит, придворен художник на владетелите на Цинтра. Известно е, че Дорит е нарисувал портрет и на Цири, когато е била десетгодишна, също en pied, но платното, носещо наименование „Инфанта с хрътка“, за жалост не е запазено. Но да се върнем към легендата и твоето отношение към нея. И към това как би трябвало да завършва тази легенда според теб.

— Тя трябва да завършва добре — отговори с твърда убеденост Кондвирамурс. — Доброто и справедливостта трябва да възтържествуват, злото трябва да бъде наказано за назидание, любовта трябва да свърже обичащите се — докато смъртта ги раздели. И никой от положителните герои не може да умира, по дяволите! А легендата за Цири? Как приключва?

— Именно. Как?

Кондвирамурс за момент онемя. Тя не беше очаквала такъв въпрос, сметна го за тест, изпит, капан. Мълчеше, за да не се хване на въдицата.

„Как свършва легендата за Цири? Та нали всеки знае това?“

Тя гледаше към акварела в тъмни тонове, изобразяващ тромава лодка, плуваща по забулено с изпарения езеро. На лодката, хванала дълъг прът в ръце, стоеше жена, която се виждаше само като черен силует.

„Точно така завършва легендата. Точно така.“

Нимуе четеше мислите й.

— Това не е толкова сигурно, Кондвирамурс. Това изобщо не е толкова сигурно.

* * *

— Аз чух легендата от пътуващ разказвач на приказки — започна Нимуе. — Бях дете, четвъртата дъщеря на селски колар. Кратките периоди, които прекарваше в нашето село разказвачът на приказки Подсвирчо, бяха най-хубавите мигове в моето детство. Можех да си отдъхна от работата и с душата си да видя тези приказни чудеса, този далечен свят… Прекрасен и вълшебен свят… По-далечен и чуден дори от панаира в градчето, което се намираше на цели двайсет мили…