Читать «Горещата сделка» онлайн - страница 3

Тя беше висока, гъвкава и изящна. Руси коси обграждаха прелестното и безметежно лице с пухкави красиви устни. Изглеждаше напълно потопена в някакъв свой неизвестен вътрешен свят — отделено островче от бушуващото наоколо човешко море. От нея сякаш духаше свеж и прохладен пролетен вятър и се чуваше нежната топлина на ласкав смях.

С една дума, тя беше възхитителна!

Той я настигна и я заговори. Тя се усмихна, но в тази усмивка нямаше онова открито предлагане, каквото му беше така привично. После тръгнаха заедно из галерията. Тя се смееше весело и когато го поглеждаше очите й се изпълваха с топлина.

Научи, че се казва Мойра и е на деветнадесет години. Мимоходом получи множество други сведения, които, казано честно, не го интересуваха особено. Когато напуснаха галерията, се отправиха към парка и продължиха весело да бъбрят.

Прейзинджър предложи да пийнат по нещо.

— Чудесно — съгласи се девойката, — но аз никога не съм вкусвала алкохол.

— Невероятно! — изуми се Прейзинджър.

— Но е истина — повтори тя.

Пийнаха по чашка и нито капка повече. Разговаряха за изкуство, книги, музика — за тези неща тя имаше солидни познания. Но когато преминаха на темите за любовта и плътските наслади, неосведомеността й беше направо обезоръжаваща.

Обядваха заедно и дълго танцуваха в градината на небостъргача, който се издигаше високо над града. Те пристъпваха с непринудена простота и грация. Прейзинджър едва се сдържа, когато случайно се докосна до нейното лице и девойката доверчиво се притисна до него.

„Сдържаност — уговаряше се сам себе си, — сдържаност и търпение“.

Това беше тя, тази, която така дълго търсеше — но е рано, прекалено рано…

Те се любуваха на разхвърляните под тях градски светлини, дишаха свежия нощен въздух, а Прейзинджър се опияняваше от близостта й.

— От моите прозорци гледката е още по-хубава — тихичко нашепна той. — Ние ще пуснем музика, ще пийнем малко вино…

— Да — каза усмихната тя, — сигурно ще бъде чудесно. Ще ми хареса, уверена съм.

От прозорците на апартамента му наистина се откриваше изумително зрелище. От блясъка и преливането на светлините дъхът направо спираше, музиката придобиваше нов смисъл, а виното — от най-добрите му запаси — поразяваше с възхитителния си цвят и превъзходен аромат. Те приказваха и тихо се смееха, после ги обхвана мълчание. Светлините помътняха и само пламъците на камината продължаваха да си играят.

Тя беше великолепна.

И едва после той разбра, че някой го беше изпреварил.

Следователно, Дяволът загуби и той сега е свободен. Тази мисъл го ласкаеше и приспиваше, докато беше опрял глава на гърдите й.

* * *

На сутринта тя беше изчезнала. А Дяволът стоеше до прозореца и с нетърпение подмяташе абаносовото си бастунче.

Прейзинджър го видя и се засмя.

— Глупак! — викна той. — Провали се, уверявам те! Условията по договора естествено не са изпълнени, но аз получих това което желаех.

Дяволът го изгледа втренчено. Смехът замря в гърлото на Прейзинджър.

— Е? Какво още искаш? Свърши се, отивай си! Сделката се провали!