Читать «Горещата сделка» онлайн - страница 2

— Предполагам, че в това се крие тяхната цена — сухо отбеляза Врагът на Род Човешки.

— Как ли пък ще го разбереш точно ти! — страстно възкликна Прейзинджър. — Те знаят всички правила на играта. Те са като кукли на конци! Не възбуждат нито истински чувства, нито екстаза на познанието…

В очите на Дяволът внезапно блесна искрата на разбирането:

— Ти искаш невинност! — глухо се закикоти той. — И си стигнал в търсенето на невинността при мен! Очарователна наивност! Изключително съм ти благодарен! Задължен съм десет години да изпълнявам всичките твои желания без никакви ограничения, включително доставката на най-прелестните жени, за удовлетворяването и на най-екстравагантните ти капризи. В качество на законно заплащане аз получавам някаква си дреболия, в съществуването на която и ти самият не вярваш: твоята душа! — Дяволът отново се разкикоти. — А сега ти се прииска невинност! — той изведнъж престана да се смее и замислено изрече: — Примамлива идея, но абсолютно нелепа.

— Ти искаш да кажеш, че не си в състояние да я осъществиш? — запита светкавично Прейзинджър.

— Нищо подобно не съм казал — озъби се Дяволът. — Съвършено невинна девойка, до която не са се докосвали груби мъжки ръце… — той замислено гладеше брадичката си. — Трудно. Невероятно трудно.

— Но ти можеш, нали? — настоятелно произнесе Прейзинджър. — Ако ти си представиш само, колко са скучни тези… — той махна безнадеждно ръка и с надежда се взря в Дявола. — И така, ще успееш ли да изпълниш молбата ми?

— Ще бъде трудно — заяви Дяволът, — особено в рамките на нашия договор. Разбери ме правилно, това изисква допълнителна работа, време и необикновена деликатност… Заплащането трябва да се повиши — той прецени с поглед Прейзинджър. — Готов ли си да ми дадеш оставащите седем години?

Прейзинджър побледня, но все пак бавно кимна в знак на съгласие.

— При всякакви условия — потвърди той.

Дяволът направо засия:

— Тогава — да си стиснем ръцете! Ти, разбира се, ще прекараш с нея само една нощ. Повече би било непозволен разкош.

Пръстите на Прейзинджър се разтрепериха.

— Тя трябва да е чудо на съвършенството. Нека тази нощ да надмине хилядите други нощи!

— Имаш думата ми! — потвърди Дяволът.

— Трябва да съм първият човек, който ще се докосне до нея. Първият във всяко отношение, дори в мислите…

— Разбрано.

— И ако провалиш работата… Договорът става напълно недействителен!

Дяволът се ухили цинично.

— Съгласен съм. Но ако успея… — той докосна чашката за кафе с края на бастунчето си и порцеланът се обви в пламъци. — Само една вечер! — повтори той и мина през стената.

* * *

Прейзинджър чакаше вече пет дни.

Преди чувстваше само пресищане и леност, сега трепереше от нетърпение. Но дните минаваха и той ставаше все по-нервен и по-раздразнителен. Когато излизаше навън нетърпеливо се вглеждаше във всяко ново лице (разбира се, от съответния пол и на подходяща възраст), но после се извръщаше разочарован. Нервите му се обтегнаха до крайност. Тялото и разумът му се изпълваха с някакви неясни въжделения.

Срещна я на шестия ден следобед в картинната галерия на малък музей.